Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Хоуп
Ударният ритъм на музиката още гърмеше в ушите ми. Чувах всеки такт, всеки бийт, всяко ръкопляскане изпълващо залата. Още бях там, усещах надеждата как прогаря стомаха ми, че Кас ще се появи. Ще чуя гласа му, ще ми даде някакъв знак, че е успял да стигне навреме. Че е на първия ред точно срещу сцената както обеща. Но мястото до баба остана празно до края. Кас не дойде.
Примигнах с клепачи срещу мълчаливия мрак. Моят единствен, кошмарно верен приятел стоеше неподвижен срещу мен, за да споделя мислите си с него.
– Ти винаги си до мен, омразен приятелю. От другия получих девет дни с мирис на лъжи, обещания, и десетки сигнални камъчета по дограмата ми тази вечер – отвърнах под носа си с отслабващ глас.
Може би Томас беше прав. Не биваше да настоявам да ни връща вкъщи. Трябваше да остана с другите и да отпразнуваме успеха, да се напия заедно с него от щастие, да преглъщам от мъка, да се усмихвам на сила. Всичко щеше да е по-добре от това да мисля къде е Кас, с кого е и защо не дойде.
А какво направих аз? Избрах да заглуша мислите си с романтична аудио книга за някакъв шотландски варварин отвлякъл главната героиня в деня на сватбата ѝ, за да я направи негова като отмъщение. След още няколко сцени, замъкнах тъжния си задник в кухнята и изядох теглото си във вид на сладолед, шоколад и канелени кифлички, които баба беше изпекла повече заради Кас, отколкото заради мен, и все още разсъждавах върху онова, което прочетох. Жената в книгата покори планински варварин, а аз не можах да накарам 18 годишен да дойде на балетната ми постановка и си тръгна, след като изсипа дъжд от камъни по прозореца ми. През последните месеци чух извинението за водоема толкова пъти, че въпросната дума вече предизвикваше рефлекса ми за повръщане.
