Тъмнината между нас

1

Ксандър ( Кас )

- Каааас? Ще занесеш ли покупките на стария Джон, вместо мен днес? Трябва да отивам на работа няма да успея да мина през магазина, за да ги взема.

 Най-голямата ми сестра се провикна от коридора към мен, докато подскачаше на един крак и бълваше проклятия на руски от бързане да си сложи обувките. По шумовете в коридора можех да разбера, че часът е малко преди осем и без да поглеждам към часовника. Надигнах се от леглото и замъкнах задника си до вратата на стаята. Нина беше нарамила чантата си, стискаше дръжката на входната врата и се подаваше наполовина през нея, готова да се изстреля към хотела, в който работеше като камериерка. Тя повдигна въпросително вежди, щом залепих спящата си физиономия в бялата мазилка на стената.

- Имам ли избор? - промърморих сънено.

- Да, Кас, още си на шестнайсет, така че избирай мъдро. Прочети някоя книга или след две години ще чистиш тоалетните в хотела заедно с мен.

Изпъшках след последното, което изрече. Супер силите на Нина бяха да ме мотивира за бъдещето, като ми показва колко прецакан ще бъда, ако не подобря успеха си в училище догодина. Тя смачка списъка на топка и го метна към мястото, където стоях. Дори полуспящ виждах как хартиеното топче лети право към лицето ми, но не помръднах. Оставих я да ме фрасне с него. Нина се засмя на физиономията, която направих. Докосна пръстите си с устни и ми изпрати една въздушна целувка. Престорих се, че се навеждам и целувката ѝ ме подминава. Гласът отново избяга от гърлото ѝ, щастлив и звънък.

- Обичам те, Кас! - провикна се в отговор на шегата ми.

Тя хлопна вратата след себе си.

- И аз теб, въпреки мрачните ти предсказания, че ще стана боклукчия - прозях се и като типичен представител на мъжкия пол се почесах по коремната си преса, докато сурках крака към банята.

За разлика от мен Нина вечно беше със заровен поглед в някоя книга и мечтаеше да следва медицина. Не познавах друг човек, който толкова много иска да отиде в колеж и да продължи да учи. Спомних си лицето ѝ в деня, в който каза сбогом на мечтите си и ги остави затрупани под житейските трудности. Беше през онзи задушен, горещ ден в края на юли преди няколко години, когато се озовахме около болничното легло на майка ни Вера.