¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Кас
Стиснах здраво волана и размърдах рамене, за да разнеса притискащото ме напрежение. Умът ми беше огромна космическа тишина, в която единствено се чуваха думите на Нина. Въртяха се като остри ръбести камъни и ми правеха рани. Преглътнах с усилие, когато усетих, че един се намърда и в гърлото ми, защото Нина беше права. Променях се! Кракът ми потъна в педала на газта. С периферното си зрение улавях как уличните стълбове прелитат един след друг покрай мен, също като моментите от скапания ми живот. Хоуп, ринга, срамът от онова, в което се превръщах, покварата и лъжите които растяха между двама ни. Планът не беше такъв. Трябваше да взема стипендия, да отида в колеж и да осигуря спокоен живот на семейството си. Всичките ми опити да стоя настрана от проблемите бяха размазани с булдозер, а аз самият изхвърлен на брега на тресавище с името - неясно бъдеще.
В далечината между дърветата и наситения със завои път, съзрях първите смътни очертания на кампуса. Отместих крака си от педала. Острото чувство на вина, че лъжех Хоуп, нарасна в гърдите ми, но побързах да го прогоня с едно дълбоко поемане на въздух. Телефонът ми се разбръмча от съседната седалка. Името на Анатолий се изписа на екрана. Звънеше ми за трети път днес. Сигурно искаше да знае дали ребрата ми са готови за следващото поемане на ритници по тях. Всъщност шансовете да му пука за ребрата ми се приравняваха с тези да искам да стана балерина. Нулеви. Всичко, което го интересуваше бяха парите. За секунда се изкуших да вдигна, за да му кажа, че съм счупил крак и ще пропусна появата си в оная дупка за доста дълъг период от време, но после реших, че само ще удължа агонията си да чувам гласа му. Изблъсках телефона от седалката. Удари се в предната част на купето и забръмча върху гумената прашна постелка на пода.
