Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Кас
Нахълтах в съблекалнята след мача, отпуснах гръб във вратата на металния шкаф, и затворих очи, чакайки стрелките на часовника да се извъртят за следващия. Тази седмица поисках да увеличат срещите ми. Исках проклетото нещо с дълговете да приключи колкото се може по-скоро и отново да стана нормален.
След случката на скалата бях толкова скапан, че имах усещането, че една част от мен е останала вътре в езерото и продължава да се дави. Телефонът ми мълчеше, кутията ми с гласови съобщения от Хоуп стоеше празна, и нямах нито една поръчка с адрес до госпожа Съливан. Марс беше дръпнала шалтера на онова, което наричахме приятелство, и тотално ме беше изхвърлила от живота си.
Вратата на съблекалнята се отвори и до слуха ми достигнаха възгласи на шибаняците по сепаретата наблюдаващи текущия мач. Мислите ми към Марс се пръснаха като прашинки. В помещението се заниза тропот от мъжки обувки, воня на пури и смесица от одеколон. Продължих да стоя със залепен гръб във вратата на металния шкаф и със заровени в хавлията юмруци, но повдигнах клепачи, когато усетих фигурата на Норман да хвърля сянка върху мен.
Той сбръчка чело въпросително.
- Какво, мамка му, беше това там? - запита, изстрелвайки думите разкъсани една от друга.
Веждата ми подскочи.
- Най-бързо изкараните ти пари, предполагам.
Апатията строеше от отговора ми.
- Не. Това беше най-бързо прецаканият мач.
- Проснах го в нокаут за четири секунди. Сметката ти е пълна. Какво, мамка ти, искаш?
Норман вдигна ръцете си във въздуха, обърна ги с дланите нагоре, и питащо се вгледа в мъжете, които влязоха заедно с него.
