Тъмнината между нас

4

Хоуп

Няколко сламени пръчици непрекъснато ме боцкаха по краката, докато лежах върху разпръснатото сено в стария хамбар на баба и слушах гласа на Кас как чете от книгата Фондацията на Айзък Азимов. Книга, която сам избра, след като днес загубих играта война с палци. Беше се превърнала в малка книжна традиция и печелившият избираше какво да четем. Миналият четвъртък остана при мен до почти полунощ и изслуша цялата енциклопедия за космоса, за да упражнявам брайловата азбука.

Бяха изминали осем седмици, откакто пътищата ни се бяха пресекли и името му се беше превърнало в саундтрак на всеки следващ ден, който чаках с нетърпение. Кас беше като сутрешна прозявка, след която се изпълваш с енергия и се усмихваш на новия ден. Като любим автор, когото с месеци си чакал да издаде следващата си книга и нетърпеливо се свиваш в някое спокойно кътче, за да разбереш какво приключение те очаква. Всичко това, беше Кас за мен. Той се раздвижи, за да отгърне следващата страница, но гладкото му четене започна да се накъсва, като че ли нещо отвличаше вниманието му от текста и поглеждаше някъде встрани.

– Влад, мръдни малко.

Недоволството на Влад дойде откъм гърба ми, когато Кас го смъмри с не особено дружелюбен тон.

– Ооо, човече! – изпъшка Влад от лявата ми страна. – Ако можеше да разговаряш с мързела ми, щеше да ти каже, че той самият е изненадан от факта, колко много го мързи днес всъщност – промърмори сънено.

– Кажи на мързела си, да размърда задника ти и да го премести по-далеч от този на Пи, преди да съм казал на дясната си ръка да те тресне с книгата по главата.

– Нямам никакъв интерес към дупето на Пи. Повече трябва да се притесняваш, ако съм до това на Милана. Остави ме да спя.

До слуха ми достигна звук от падащи върху главата на Влад 800 страници.

– Аууу!

– Ще те направя с три сантиметра по-нисък, ако пак споменеш името на сестра ми.

Влад все още не помръдваше от мястото си, но се повдигна на лакти. Усещах гласовете и на двама им да кръстосват с приятелска заядливост над главата ми, като шпагите на фехтовчици.

– Да разбирам ли, че нямаш нищо против, ако в устата ми се въртят думи относно дупето ѝ?