اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
Кас
През следващите дни тревогата постоянно навестяваше Хоуп. Усмивката беше изчезнала от лицето ѝ и всяко нейно шумно издихание беше като терористична атака над ума ми. Толкова дълбоко се беше вкоренила в мен, че нямах представа как ще се справя с отсъствието ѝ, когато след няколко дни замине за пансиона и училището за незрящи.
– Кой е готов за пътешествие? – Влад се провикна от входната врата стиснал ключовете на пикапа в ръката си.
– Ама че пътешествие ни чака. До кабинета на доктора – възрази госпожа Съливан. – Ако ме оставите в клиниката да знаете, че ще си тръгна оттам и хубаво ще ви ошамаря, когато ви намеря.
– Просто преглед, бабо. Доктор Бейли ни насочи към много добър специалист. Ще попътуваме около час с кола, ще се видим с хора.
– Не искам да се виждам с хора. Искам да си остана тук с Нала и да ви направя от моите кифлички. Влад и Кас харесват моите кифлички. Кажи ѝ Кас. Кажи ѝ, че изглеждам добре.
– Преди малко щях да ви объркам с Хоуп, госпожо Съливан. Наистина изглеждате чудесно. Мога да се обзаложа, че ще оберете мъжките погледи, докато чакате пред кабинета на доктора – тя се усмихна. Вдигна дланта си и ме шляпна закачливо по бузата.
– Чаровник си ти, Кас, чаровник. Ех, ако знам, че винаги ще си до моята Хоуп, досега да съм излетяла към небето. Ама не ти вярвам. Затова ще стоя тук, ще те държа под око и между временно ще си правя от моите си вкусотийки.
Веселието на Влад направо беше копи - пейст в гласа ми за този разговор, и бях доволен да открия, че след толкова години приятелство, съм му отмъкнал от раздаващите настроение шеги и умело ги използвах.
– Че аз не мога да издържа и ден без вашите кифлички. Наруших 1/3 от законите в наказателния кодекс заради тях и съм страшно доволен, че не звъннахте в полицията, за да опандизят най-големия фен на вашите кулинарни умения.
