Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Кас
Усещах мълчанието ѝ като палет с тухли стоварен върху гърдите ми. Хоуп се надигна на пръсти. Полъхът на вятъра нахлу през отворения прозорец, развя червената ѝ коса и няколко косъмчета погъделичкаха бицепса ми.
– Истината за водоема, срещу истината за Томас – перфектната ѝ уста застина предизвикателно пред моята. Замигах като полудяла сова насреща ѝ, а после се изсмях унило. Погледът ми се върна върху фигурките на черната дантела. Ако щяхме да се пазарим така, можех поне да опитам да измъкна максимума.
– Истината за водоема, срещу истината за Томас и свалянето на лентата от очите ти.
Марс наклони глава въпросително. Двамата се умълчахме за момент, всеки умувайки над искането на другия.
– Истината за водоема, срещу истината за Томас – изрече, подмина ме и седна на пода в центъра на стаята.
Стомахът ми започна да гори като тигана с олиото върху печката на баба ѝ. Исках да знам кой е Томас Апълтън, но по-скоро щях да пия вода от тоалетната, отколкото да ѝ призная, че съм син на скапан комарджия, чийто дълг изплащам като премазвам физиономиите на други момчета в незаконни боеве два пъти в месеца.
Закрачих към мястото, където беше тя, отпуснах се на пода и опрях гръб в нейния. Бяхме избрали да заставаме така, за да не се притеснява, че се взирам в нея. Нещо, което правех през цялото време. Зяпах я и мислено я поглъщах.
– Влезеш ли в кръга на истината, казваш само истината – напомни ми, щом застанах неподвижен. Но това тук не беше камъкът. Какъвто и мислен кръг да беше начертала в главата си нямаше силата на плоската скала отвън и все още можех да лъжа и мажа.
– Наистина ли ходите на...
– Томас Апълтън ли прекъсваше чатовете ни след часовете ти в училище? – премазах въпроса ѝ със своя.
