¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Хоуп
– Двеста и едно, двеста и две, двеста и три.
Отброих цифрите под носа си, за да спася ушите си от тропота на леглото в стената.
– Да, миличък, точно там! Велики боже, не спирай.
Пипа - съквартирантката ми, втора нощ призоваваше всички божества от небесата скимтейки, докато гаджето ѝ - откачен моторист я яздеше вече повече от час. Леглото ѝ беше от другата страна на стената и чувах всеки стон, мръсна дума или пъшкане. Залепих длани върху челото си и с няколко масажиращи движения го натиснах. Главата ми беше започнала да пулсира безмилостно.
– Обичам мокрото ти коте, бейби гърл. Обожавам как соковете на сладката ти вкусна путка се стичат по члена ми.
Усетих как очите ми се окръглят след водопада от горещи думи, които Килиън редеше с дрезгав, секси глас към Пипа. Притиснах бедрата си едно в друго, завъртях се в леглото и изръмжах във възглавницата, за да сподавя гласа си. Проклетникът наистина беше издръжлив и говореше мръсотии, от които ти изтръпват и пръстите на краката.
– Света Дево, смели се над мен, изпрати ги под душа, накарай ги да млъкнат, направи някакво чудо, преди да полудея – простенах с пресъхнали от възбуда устни, и насилих мозъка си да се върне към спасителното броене. – Двеста трийсет и едно, двеста трийсет и две...
***
Надигнах дупето си от дивана, загърнах се с горницата на спортния си екип, с който обичах да се разхождам, когато се мотаех из стаята си в кампуса, и тръгнах към входната врата, откъдето се чуха трите последователни почуквания. Можех да уловя одеколона на Томас във въздуха, още преди да съм отворила. Понякога се чудех дали да не го запиша на онлайн обучение - как да използваме проклетото нещо. Нямаше нужда целият да се къпе с него.
