Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Хоуп
Стиснах раницата си в ръка и се измъкнах от задната седалка на таксито. Едва когато стъпих на тротоара и чух колата да потегля, се сетих, че забравих стика си вътре. Проклятие! - избълвах в ума си. Сърцето ми се сви на топка. Изминаха шест месеца, а аз още не можех да свикна. Издишах няколко пъти за да успокоя сърцето си и наместих тъмните си очила, които както казваше баба, са почти като маска на заварчик. От днес нямах превръзка на очите и се надявах, че широките тъмни стъкла скриват прецаканото ми лице. Усещах малките неравности под пръстите си всеки път, когато докосвах кожата си. Бяха като още един белег, който ми напомняше за надрусания шофьор, който не осъзна, че пред него има огромно задръстване и предизвика тази катастрофа.
Това беше последният щастлив ден за великолепната тройка както шеговито ни наричаше мама. В онзи ден баба Ингрит имаше рожден ден и се отбихме в къщата ѝ, само на 25 километра оттам, където живеехме ние, за да го отпразнуваме... Вече бяхме само двете. Бяхме само аз и баба.
Стиснах зъби, за да възпра треперещата си брадичка. Ако това беше начинът на Живота да ми предаде урок как се става силен, ми идеше да крещя, че е скапан учител. Можеше да остави мама жива, след като ми отне зрението, балета, приятелите и старият ми начин на живот, или с други думи, отне ми всичко, което можеше да ми отнеме.
Натиснах бутона за стоп пауза на самосъжалението си и протегнах ръка напред, за да опипам въздуха пред себе си. Надявах се, че входа на магазина, пред който помолих шофьора да ме остави е само на няколко метъра и ще го намеря бързо. Раздвижих краката си за първите несигурни крачки, но някъде отляво на мен, долетяха няколко кикота и подигравателни подмятания. Мляскане на дъвка, пукането на балонче и тихото шушукане определено помагаше да определя възрастта на малката си публика.
