Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Кас
През следващите няколко месеца липсата на Хоуп беше толкова задушаваща, че за да я притъпя и запълня времето си, ученето се беше превърнало в основния ми приоритет. Дори бях научил брайловата азбука и с едно малко шило дупчех картончета, докато не изпъкнат в правилните символи, за да мога да ѝ оставя бележка в пакетите с кифлички, които госпожа Съливан настояваше да и изпращам два пъти в месеца. Обикновено изписвах някоя шега, която знаех, че ще я разсмее и ще се настаня в мислите ѝ поне до следващия телефонен разговор, откъдето гласът ми ще поеме щафетата.
Сестра ми Нина беше толкова доволна от моето ново Аз, че всеки път когато влезеше в стаята ми и ме видеше с нос забит в учебника, започваше да събира мръсните ми дрехи със странни египетски движения, които беше кръстила танца на щастието. Вдигнах очи към нея, за да видя какво ще сътвори този път. Беше прихванала черната си дълга коса в нещо като разхлабен кок с една шнола и разрошените краища смешно стърчаха отзад на тила ѝ, докато движеше главата си напред-назад и обикаляше, за да събере разхвърляните ми дрехи.
– Той ня-ма да чи-сти кофи със боклук. Той ня-ма да чи-сти кофи със боклук – запя на срички шепнещо под носа си.
Ъгълчето на устата ми се повдигна в усмивка. Смачках един лист хартия и го метнах по нея. Нина се престори, че губи съзнание след удара с хартиеното топче и припадна на леглото до мен. Тя притвори едното си око, все още стискайки мръсните тениски, които беше събрала.
– С какво ме тресна, че ме зашемети така? С теста си за Менса?
