Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Кас
Черната дантела на лицето ѝ ме влудяваше. Червената ѝ коса ме влудяваше, късите ѝ панталонки ме влудяваха. Всичко в Марс ме побъркваше. Бях твърд като стоманен блок и макар да знаех, че това тук ще завърши единствено с целувка, щях да си тръгна като най-щастливото копеле на света.
– Имал ли си фантазии с мен, Кас?
– Тази е една от тях, и ако баба ти вече не е пред вратата с пушка в ръка, ще продължа да я реализирам докато не ни изтръпнат устните.
Притиснах я още по-силно към себе си. Между тихия ни смях се мушна скърцането на под. Хоуп извърна глава към вратата, а аз след нея.
Ингрит Съливан ми беше дала разрешението си да оставам в дома ѝ до късно, но също ми беше показала и пирона с висящата на него пушка. Не исках нито да вбесявам старата ирландка, нито да губя доверието ѝ.
– Бога ми, ако баба ти ме сгащи с издути панталони в стаята ти никога повече няма да мога да я погледна в очите.
Скочих на крака, помогнах ѝ да се изправи и побързах да се прехвърля през прозореца от външната страна. Покривът на верандата беше точно под стаята ѝ, така че удобно стъпих на него, но надолу ме чакаха още три метра за преодоляване.
Хоуп захвана перваза на прозореца и се показа през него.
– Моля те, гледай да не се размажеш на ливадата – усмивката разтегна контурите на лицето ми.
– Обещавам! – залепих една последна целувка върху устните ѝ и се отдръпнах. Бяхме като скапаните Ромео и Жулиета.
Вратата на стаята проскърца секунда след като се скрих. Притиснах гръб в стената и застинах неподвижно, когато чух гласа на баба ѝ.
