اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
Кас
Засенчих лицето си с ръка от нахлуващите слънчеви лъчи през прозореца на стаята и се надигнах от леглото. Тялото ми все още беше сковано и гърбът ме болеше от ударите, които поех през последния мач. Отпуснах лакти в коленете си и се загледах в засъхналите корички по кокалчетата на ръцете ми. Хоуп утре се връщаше. Това ме караше да се усмихвам и да се мръщя едновременно. Щеше да е трудно да обясня синините по тялото си и непрекъснатата поява на нови такива. Въздъхнах след тази си мисъл. Следващата седмица имах нов мач. Норман - змийската кожа не беше щастлив от протакането и искаше да сме на ринга всяка седмица, но ако копелето си искаше парите, беше добре да ни даде време за възстановяване. От болничната стая със стърчаща тръбичка в устата не можех нито да се бия, нито да пълня банковата му сметка.
Замъкнах полуспящия си задник в кухнята при Нина и се изсипах на стола срещу нея. Тя отново разглеждаше обявите за работа, което означаваше, че Деклан Рийс е купил последния хотел, в който беше започнала и щеше да напусне.
- Колко хотела вече купи заради теб?
- Млъквай, Кас! - тя стана и тръгна към каната с кафе. Наля си втора чаша, отпи глътка и плъзна пръст по обявите за работа.
И двамата знаехме, че по-скоро тя ще се изтощи да сменя хотелите, за да му избяга, отколкото той да ги купува. Аз поне имах благоразумието да го приема. Издърпах от джоба си последния чек, който ми дадоха след мача и го пуснах върху екрана на телефона ѝ.
Бяхме се разбрали 10% от спечелената сума при всеки бой да идват за мен, за да си купувам торбичка замразен грах, с който да покривам синините си, метафорично казано. Парите не бяха много, но с онези, които изкарваше и Влад, определено можехме да покрием разходите си. С Влад вече деляхме една стая, след като преди седмица вторият му баща се беше опитал да го удари с колана си, но този път Влад му беше размазал физиономията.
