A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Първа

Събудих се от проклитата аларма!!! О...как само мразех да ставам рано. Не можеше ли училището да започа от 9 или 10??? Но не!!! Какъв Ад...

Станах и още по пижама отидох в банята. Измих си зъбите и се погледнах в огледалото.
Кафявите ми очи бяха все така големи, а черната ми коса, все така тъмна и права. Каквото и да правех, тя не се къдреше. Лудост!!!
Както всяка сутрин облякох дънки и блуза с дълъг ръкав (беше есен и в Бостън имаше голяма вероятност от валежи, по това време.)

Слязох долу с цел да си взема нещо за закуска...не обичах закуските. Нито вечерите, в повечето случаи.
Бях на диетя? В някой друг живот! Просто не обичах храна? В нечии чужди мечти!!!
Проблемът беше, че компанията на повечето членове от семейството ми, ми действаха изнервящо. А това не беше препоръчително рано сутрин.

Всяка надежда бавно се изпари, щом видях двете най- големи змии долу в кухнята.

-О! Аврора! Станала си? - каза с престорена усмивка по- отровната змия или известна още като моета ЗЛА мащеха Касандра.

Още не разбирам какво беше намерил татко в нея. Вярно, тя беше много, много красива...но беше ЗЛА!!!

-На училище съм. Как да не стана.- казах с нотка раздразнение в гласа.

Тя се обърна към мен и каза през онази престорена фалшива усмивка:

- Винаги си била и винаги ще бъдеш такава малка, устата глупачка, нали?!

- За теб винаги Касандра.

Тя не каза нищо.

Исках само да си взема нещо за изпът и да се махна колкото се може по- бързо.
Посегнах към чинията с палачинки, останали от закуската в неделя. Но втората змия трябваше да се обади:

- На твое място не бих.- Емили...така се молех да се окаже моя ДОВЕДЕНА сестра. Не бих искала да имам кръвна точно с нея.- Виж как ти се отразява на фигурата...

- О, Емили...мен не ме мисли. Гледай себе си. Внимавай да не сложиш твърде голям плъх в змийската с уста.- как само я мразех...

- Аврора! Внимавай с думите!- кресна ми Касандра.

Дори не я погледнах. Емили беше най- голямата от трите ни. Естествено че ще защитава САМО нея. Все едно "майчинските" й сили се бяха изчерпали за последните две ДОВЕДЕНИ дъщери. И аз като най- малката бива манипулирана и тероризирана. Затова не им се давах.

Взех чантата и тръгнах към вратата. Вече ми бяха провалили сутринта, нямах нужда от още отрова.

Докато си обичах якето видях моета кръсница вълшебница или още известна като Джесика- моета по- голяма и СВЯТА сестра. Тя беле моето спасение вкъщи.

Погледна ме въпросително, а аз заклатих глава отрицателно...не не беше добра идея да влиза в кухнята.

-Хайде, ще те закарам.

Докато я чаках отвън да се облече забелязах, че някой се нанасяше в къщата отсреща.
На верандата на къщата се появи момче. А...мъж...тинейджър? Беше висок, мускулест, косата му беше диво разрошена, а очите- ярко зелени. Толкова зелени, че щом ги видиш веднъж е невъзможно да ги забравиш.
Супер видя ме как го зяпам....няма що...

-Тръгваме ли?- попита Джесика и ме разсея от гледката...за щастие.

*** Моля споделете мнение ***