A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Дванадесета

*Снимката е на Аврора*

Красиво момиче.

Имаше много дълга тъмно кафява коса до под средата на кръстта й, пусната да пада свободно. Очите й бяха големи и кестеняви, излъчващи гордост и увереност, а лицето й беше леко мургаво. Беше наистина много красива и естествена, и някак дива. Неопитомена.

Станно обаче, бяха дрехите й. Беше края на октомври, а тя беше по раздърпана рокля, до средата на бедрото й, и беше боса. Не, в никакъв слочай не изглеждаше като уличница, но може би малко на дивачка, или нещо хванато от гората. Буквално. Е ние си бяхме в гора, но бяхме в 21 век все пак.

А най- странното беше, че в ръката си държеше лък, а на гърба й имаше закачени стрели.

Аз я гледах, Деймън я гледаше, а тя местеше погледа си ту към мен, ту към него.

- Това не е твоета част. Бягай!- каза й той заплашително.

- Стига де. Бъди по- мил Боб. Няма ли да ме запознаеш с новата си приятелка? Изглежда имаме много общо с нея.- каза момичето, като ме оглеждаше с тъмните си очи, от главата до петите.

- Всъщност, не, нямате. И не, няма да е доближаваш до нея.- каза Деймън и застана пред мен защитничестки. Ама какво си мислеше!?

Избутах го и застанах до него.

- Какво си мислиш, че правиш?- попитах го шепнешком.

- Спасявам ти задника, за втори път днес.- каза той тихо.

- Е, ще се запознаем ли?- попита момичето.

- Не.

- Да.- казах веднага след отрицанието на Деймън.

- Чудесно.- усмихна ми се приветливо тя.- Как се казваш?

- Ав....

- Авона.- каза Деймън.

- Да....Авона...- погледнах го...може ли да е по тъп???- Мама е Ивона, а баба...Ава. Странни хора, нали?

- Да...- погледна ни подозрително, като продължаваше да гледа ту мен, ту него.- Предполагам.- все още изглеждаше гордо, докато говореше с нас.

- А ти си?- попитах.

В същия момент, гръм удари небето.

- Ще се видим пак Авона.- каза тя, засмя се и си тръгна.

Просто изчезна.

Погледнах Деймън, но той не изглеждаше да е объркан. Той знаеше коя е. Познаваха се. Тя също го беше виждала преди. Какво става? Всичко се объркваше все повече и повече, а аз си стоях и просто наблюдавах нещата, за да видя, колко повече могат да се преобърнат.