A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Четвърта

След като свършихме училище, се прибрах. Трябваше да видя какво ми е оставила Джесика да правя, а след това да звънна на Лиса.

Когато се прибрах се качих направо в стаята си, защото Касандра беше навсякъде в къщата, а нямах желание да да си пиля нервите с нея.

На бюрото ми имаше оставена бележка:

- Изведи Макензи (това беше нашето куче)

- Заяждай се с Касандра!

- ''Приведствай съседите''

Да приведствам съседите!!!! Дано да не е това, което си мисля!!! Защо аз ??? Не може ли...който и да е друг

УФФФФ....

Слязох долу...

- Аврора! Прибрала си се.- нищо не й казах. Очи нямаше ли.- Джесика каза, че имаш задачи да вършиш. Затова вземи свърши нещо полезно и изчисти...баняра например. Или къщата на онова псе.

Не ми се занимаваше с нея, зотова просто мълчах и дори не я гледах. Това я вбесяваше дори повече.

- Браво! Най- накрая раше да си затвотиш дупката на лицето!- зло- В кухнята има ябълков пай. Занеси го на съседите. И се преоблечи за пред тях. Изглеждаш като селянка в тези дрипи.

- Защо просто не отидеш ти? -сопнах й се аз.

- Защото имам по- важна работа. С удоволствие бих отишла, или по- добре бих пратила Емили, но нея я няма. Всъщност бух пратила всеки, който би направил по- добро впечетление, за разлика от теб. Но и двете нямаме друг избор, затова млъкни! Разбра ли ме ?!

- А ти разбри, че нямам ни най- малко намерение да се преобличам за пред онези там !- казах й аз.

Обърна ми гръб и излезе от стаята. По- добре.

Взех пая. Явно нямах избор. Не го правех зарди оная ващица, а заради Джесика. Можеше пък да ги няма, и д апочикам и да оставя пая на вратата им. Какви ги говоря!!! Да не съм някоя малка бъзла?! Щях да отида и да дам един тъп пай !!!

По пътя се замислих...толкова зле ли съм облечена...Глупости! Защо й се връзвам! Носех дълги бели дънки, и розова блуза с надпис 'Да вярвам в Приказки! И какво от това!"

Къщата им беше точно срещу нашета.

Качих се на верандата и почуках. Изчаках няколко минути, но никой не отвори. Дали са си вкъщи... Долепих ухо до вратата. Да определено бяха. Чуваха се стъпки и развален говор. Почуках втори път. По- силно и настоятелно. Отново никой не отвори. Трети път за късмет. Само че този път...удрях по вратата. Може би не беше една от най- добрите ми идеи.

Накрая вратата се отвори. И да, беше той. Перфектните му зелени очи, гледащи мен, перфектната му тъмна коса и перфектното му оформено тяло. Мускулите му си личаха, тъй като беше без тениска.

- Дошла си да ме зяпаш или...- каза той раздразнено, докато въртрше очите си. Които споменах ли бяха перфектно зелени???- Какво искаш?

- Аз...аз...- трябваше да измисля нещо, затова просто подадох пая - Добре дошли в квартала!

- Писна ми от такива.- той завърря очите си.- Ако няма да ми кажеш нещо различно от другите двадесет които минаха преди теб, по- добре хващай пътя и отиди да точиш лиги по някое списание!

- Моля! За какъв се мислиш!? Това е форма на учтивост, идиот такъв ! И ако не ме бяха накарали нямаше да съм тук!- той определено не изглеждаше впечатлен...

- За колко голяма се мислиш, лигличке?

- Как ме нарече?!

Той се приближи малко така че лицата ни да са точно едно срещу друго.

- Лигла.

Гледаше ме с онзи очи, които до преди секунди смятах за перфектни...ключовата дума е "смятах"...

- Идиот.

- Глезла.

- Кретен.

- Смотла.

- Капут.

Приближи се още повече все едни ше използва най- голямото си оръжие и каза:

- Пикла.

Вече не издържам. Откакто дойдох пред тази къща и вратата й се отвори си го представях, но не мислих, че ще стигна до там да го направя наистина.
Паят, който доскоро държах в дясната си ръка, съвсем случайно се оказа върху лицето, което допреди малко, смятах за перфектно.
Опа!
Не беше без да искам...аз много го исках.

- Сега по ли ти харесвам от тези двадесет преди мен?- казах със саркастичен тон.
Прокарах пръст през лицето му, за да опитам пая и казах:
- Внимавай с ябълките! Отровни са.

След това си тръгнах, но не забравих...

- Келеш!

Сега вече всичко си беше на мястото!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте Хора! Много ви се извинявам за огромното закъснение!!! Просто имам чувството че е страшно скучна...и затова не съм писала. Чудя се дали да я спирам и да почвам нова или не. Вие кажете :)))
И знаете...много ви моляяяя коментирайте, за да знам какво мислите и какво да правя. Също ако ви е харесала и искате НЕКСТ харесайте. Обичам ви❤❤❤