A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Тринадесета

*Снимката е на Филип*

Сънят с майка ми, Гленда, гората, Макензи, езерото, Деймън, почти целувката, странното момиче, гласовете и накрая вълка.

Всичко това се случи снощи в гората, а аз бях...не знам какво съм била, но при всички положения не е било добре щом досега си нямах и идея какво се е случило. Но, като се замисля, май ми беше по- добре да не знам. Или поне не всичко. Сега пак ми идваше да ударя ляво и дясно круше на онзи мерзавец. Красив мерзавец...сладък мерзавец...готин...За Бога! Сменям темата...
Както и да е. Да кажем че се радвам 50% от това, че си спомних, какво правих вчера, но това отново не ми дава отговор, как се прибрах. До колкото се сещам, си легнах удобно сред уникално, меките листа, в гората. А Джесика ми каза, че съм се прибрала сама...дали съм сумнамбул??? Или...чудех се дали онзи...Ти Знаеш Кой...знае нещо по въпроса. Едва ли. Би ме осатавил да лежа и да се разлагам, докато костите ми не се затрият от лицето на земята. Но...може да е видял нещо. Ами вълкът??? Дали го беше убил? Нечовешко студенокръвно животно, ако го беше убил.

Без да му мисля повече, затворих вратата след себе си и се запътих към отсрещната къща. Минах през красивия двор и се качих на верандата. Почуках. Почуках втори път. После трети...и после се досетих, че всъщност е четвъртък сутрин и едва ли някой си е вкъщи.

Трябваше ми нов план. Въпросът беше, какво да правя в този план. Огледах се наоколо. Личеше си, че зимата идва. Имаше мъгла, която свързваше земята и небето, въздухът беше студен и някак тежък. Обикалях верандата в кръг. Беше покрита с нови бели дъски.

Всъщност, вече я бях обиколила, около 15 пъти в мислене какво ще правя, но в главата ми се беше набил един звук, от скърцаща дъска. На едно и също място на верандата една и съща шибана дъска, скъцаше всеки път като минавах през нея. Започна, съвсем леко, да става досадно...боже, нали бяха нови, как може да скърцат? Освен ако...

Клекнах до скъцащата дъска и поставих ръката си на нея. Опипах мястото, което скърцаше и се опитах да махна дъската от мястото, на което беше, но нямаше как да стане. Почуках върху дъската. Определено беше куха. Имаше нещо там, под нея. Трябваше да разбера. Може би, ако взема инструменти от татко...и ще успея от откъртя дъската. Само че, това щеше да отнеме много време, което сега нямах.

Тъкмо бях решена, да се прибирам, когато вратата зад мен се отвори. Обърнах се. Широко отворената бяла врата, стоеше и ме гледаше и ме канеше да вляза. Да вляза ли, да не вляза ли...нямаше да бъде правилно ако вляза. Но пък какво говоря, самото ми идване до тази къща не беше правилно, какво се вайкам. А и вратата сама се отвори. Това е един вид покана.