A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Шеста

- Аврора? Нали?

- Ъм...да. Аз...изгубих кучето си и...май дойде тук..

- Ол, да. Разбирам.

- Да си го виждала ?

- Порода ?

- Хъски.

- Вълк.

- Моля?

- Вълча порода е. Много са умни. Ще се покаже от някъде. Не се тревожи. Все пак не е пълнолуние.- засмя се.

- Ъм...да.- не знаех какво да кажа. Очаквах да е по груба...

- Влез вътре. Студено е. И тъмно.

- Доообре...- казах и влязох.

Изгрежа беше много мила. Не като брат си...И признавам много красива. Колкото него....не че той ме привличеше или нещо...просто казвам.

- Еха..къщата ви е много хубава. И голяма.- така си беше...кой знае колко много работиха техните.

- Благодаря! Нещо за пиене? Гладна ли си?

- Сок. От ябълки.

- Хаха...май обичаш ябълки.- имаше голяма и хубава усмивка

- Всъщност да. Само ако не са от нашия двор. От малка вярвам че са силно отровни.

- Защо?- вече се бяхме настанили във всекидневната, която не беше малка.

- Мащехата ми е поливала дърветата със змийската си отрова.

- Хаха! Наистина ?- седяхме на голямо канапе, пред огромен плазмен телевизор, над каменна камина...ехаа

- Ооо, със сигурност ! Със същата отрова е отгледала и голямата ми голяма сестра Емили.

- Колко сестри имаш?

- Две. Емили Злата и Джесика Добрата.

- Зла? Не е ли малко пресилено ?

- Ами...НЕ ! Тя е всезнайка и постоянно остроумничи...прави ти ежедневни забежки и ти се подиграва, защото не си като нея. Май малко прекелих. Всъщност никак даже...ако прекареаш час с нея, ще разбереш за какво ти говоря.

- Да...предполагам. Но те разбирам идеално!- двете заедно се усмихнахме.

- Ами ти ?

- Само аз и Деймън сме. Нямаме други братя или сестри. А майка ни и баща ни, постоянно ги няма. Отсъстват по работа. Но пък ни пращаи много пари. Ако ме разбираш.- намигна ми и се усмихна.

- Хаха, да. Разбирам.

- А баща ти ?

- Не знам за него. Не сме много близки. Не съм го познавала преди смъртта на мама, но си мисля, че с Касандра не е щастлив. Или по скоро се самозалъгва че е. Но аз нямам думата тук. Не сме особено задружно семейство. Може пък и да вижда нещо сравнително добро в нея.