Парче тъмно стъкло. Под дъската имаше тъмно стъкло. Все едно счупено от огледало. Взех го в ръце и го огледах. Имаше лек червен оттенък. Дали беше ценно? Боже, Аврора, щом е скрито под дъската очевидно е ценно.
Изведнъж, усетих как се затопля в ръцете ми. Усещах сила и енергия в него. Вгледах се и сякаш видях зелени очи. Деймън. Беше ядосан. Минута по- късно виждах целия му образ. Гледаше право в мен. А аз не можех да откъсна очи от него. И точно тогава изчезна.Още нещо, което не можех да си обесня. Предполагам не беше наложително да го връщам . Все пак. затова хората са измислили вземането назаем. И в очевидното отсъствие на моя мистър Мозък, просто прибрах парчето в задния си джоб и се надявах, че с помоща на Светия Граaл и рицарите на Крал Артур, то няма да се счупи. Поставих дъската по същия начин, по който я бях намерила, и реших да спра с преструвките на нинджа и да се прибирам.
По най- бързия начин изтичах 50-те метра от едната до другата къща и с това бих могла да кажа, че приключих с кардиото си за месеца. Реших да звънна на Лиса преди да се прибера. Колко долно от нейна страна, да не ми вдигне телефона! Най вероятно спи...зимен сън.
Както и да е. Прибрах се и се качих директно в моята стая, която не се знаеше колко още щеше да бъде моя собственост. Беше доста късно , затова и не очаквах будни по това време, особено след като змията щe снася яйца. Простете- ЯЙЦЕ. Да пази, Бог, ако е повече от едно. А и не бях много наясно дали змията снася яйца. Може би трябваше да питам Емили.
И докато се бях задълбочила в мислите си за змиите и техните поколения, някой почука на вратата ми и влезе без покана. Естествено това нямаше кой друг да е, а моята любима Джесика.
- Хей- каза тя и показа главата си през вратата.- чух те като се прибра.- толкова шумно ли се прибирах?- Къде беше?- попита ме.
- Навън. Разхождах се малко.- и ето ме Лъжеландия, аз идвам.
- Сама?-попита учудено.
- Ами...- не бъди твърде подозрителна- не, със съсeдското момиче.- казах и се усмихнах. Мисля че се върза.
- Така ли? Как се казваше?
- Оливия. Много е забавна.
- Наистина ли? Трябва да ме запознаеш.- каза тя с ентусиазъм, сядайки на леглото.
- О, да! Определено!- И аз с още по- голям.
След няколко минути в неловко мълчание тя каза:
YOU ARE READING
A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3
RomanceМайка ми почина при раждането ми, баща ми се ожени повторно и домъкна злата ми мащеха в скъпия ни дом. Още от пръв поглед с нея се намразихме и тя превърна живота ми вкъщи в кошмар! Което си беше ирония, заради името ми от приказките. Което няма нищ...
