- Още веднъж.- скастри ме Гленда отново.- И този път се съсредоточи!
Завъртях очи и отново насочих цялата си енергия, за да преместя тъпата ваза от една маса на друга.
Това беше първата ни "тренировка" с Гленда и единственото, което успявах да постигна, бе да я изнервя. И то доста. Чудя се, колко ли й трябваше, за да се откаже от мен.
Съсредоточих се върху вазата и......чух шум от чупещо се стъкло. Дано не е от мен.
- Е, пак е напредък.- обади се Лиса, която се бе излегнала на дивана и се наслаждаваше на мъките ми.
- Не мога.- казах.- Не се получава.
- Спокойно дете, при всеки се случва. Ще се научиш. И ще се получи.- колко ме успокояваше това "ще".
- Да,- намеси се Лиса.- а и при Ашли се получава. Винаги.- дали имах жълта лампичка над главата. Мисля, че би ми ходило.
- Именно! Ашли. Винаги се получава при нея. Ще опитам пак.- казах с повече увереност от бик на родео.
Гленда само кимна и аз отново насочих цялата си енергия към новата ваза. Но този път, не само енергия, ами и чувство. Усетих прилича на магия в мен и я освободих, насочена към вазата.
Чух ахването на Гленда и Лиса и вътрешно се гордеех със себе си. Външно също.
Отворих очите си и видях вазата на другата маса. Беше на ръба, но беше там.
О, не...погледнах отново вазата на ръба, която се поклати, завъртя се около оста си и...две счупени вази към сметката "Дължиш на Гленда."
- Това не е честно.- не беше.
- Това беше много добре.Свършихме за днес.- каза Гленда с усмивка.- Как се чувстваш?
Боже, този въпрос! Можех да изреждам неща, които ме мъчат цяла вечност. Като започнем и завършим с ужасно дразнещо- готиния ми съсед и завърим с проблема как не го бях виждала от сутрина след Хелуин. Цели два дни, ако трябва да сме точни. Но не беше възможно да ми липсва. Нали? Не! Не и ако говорим за досаната му неспираща уста. Уста, която за последно беше на милиметри от моята.
- Да го приема ли за не много добре?- попита Гленда. Дали съм изглеждала като по евтините филми, където момичетата мечтаят за така и така не достигнатите от тях момчета?
Предполагах не.
- Изморена съм.- успях да докарам нещо като усмивка.
YOU ARE READING
A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3
RomanceМайка ми почина при раждането ми, баща ми се ожени повторно и домъкна злата ми мащеха в скъпия ни дом. Още от пръв поглед с нея се намразихме и тя превърна живота ми вкъщи в кошмар! Което си беше ирония, заради името ми от приказките. Което няма нищ...
