A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Пета

Трябваше да изведа Макензи. Вървях към къщата ни по най- бързия начин. Бях му бясна! Добре де, не бясна. Ядосана. Той беше класически тъпанар. Голямата работа... "Еха...вижте ме колко готин само че не струвам." Глупак. Нямаше да му позволя да ме изкара извън релси. Защото няма как да успее. Няма да ме влуди!!! А ако го направи, ще го премажа с трактор. Изведнъж, от нищото. Както направих днес с пъпката на Ашли. Всъщност не знам защо мога такива неща. Просто ги мога. Например, когато си представя нещо, то се появява пред очите ми. Случвало ми се е да знам какво си мислят другите, или да ги чувам от делеч. Или...любимото ми- да вземам нещата, за които си помисля, само като си протегна ръката. Като ТОР. Естествено, тези неща стават избирателно, не когато най- много ми трябват. А за това знаеха само Джесика и Лиса. Дтугите нямаха и да узнаят

Както и да е. Вече бях излязла с Макензи и за щастие не бях срещнала Касандра в къщата. Обичах да я разхождам в квартала, там където нямаше коли. Много обичах Макензи, беше хъски, но за жалост вече беше доста стара. Бяха ни я донесли, когато мама почина. Тоест при раждането ми. Тя е единственото ми останало от мама. Беше много умна и...

Телефонът ми звънна и ме откъсна от мислите ми. Беше Лиса.

- Хей, Лис!

- Рори...какво стана с киното??? Дават новия филм с Вин Дизел. Ще можеш ли???

- Ъмм...да. Мисля, че ще успея. Само да разходя Макензи.

- Добре. Ще те вземем от вас. И....сама да знаеш какво стана !!!!!!

- Адам се спъна повреме на сваляческата походка и стана за смях пред поредната кукла за един ден? Просто предполагам.

- Аааа, не. Но добър опит. Свързано е с новите....

- О, като каза новите...

- Не ме прекъсвай Рори....

- Ама...

- Рори...

- Лиса...- аз нямаше да се откажа...само че започна да духа силен вятър и стана доста студено.

- Първа съм аз! - и тя нямаше да се откаже така лесно...

- Деймън и Оливия са ми съседи !!!- казах на един дъх.

- Какво ?!?!

-Какво?- офф това куче започна да се дърпа много ...

- Защо не каза по- рано??? Например тази сутрин !!!

-Аз...- в този момент Макензи се дръпна много рязко и я изпуснах. Започна да бяга на някъде, а вече се стъмваше...- Лис, ще ти звънна после.- казах и й затворих телефона. Ох... после щях да си го отнеса...

Това куче започна да бяга сякаш иска да отиде при белите мечки...нали беше хъски.

- Мак ! Върни се !

Аз също тичах след нея. И виках. Като пълен идиот !!!

Уфф..

Вече се стъмваше и вятърът продължаваше да е така силен както преди 10 минути...Трудно я виждах на къде отива. Поне разбрах, че отиде някъде зад къщите.

Супер! Влез в чужд двор Макензи. Няма проблем. После кой ще го сметнат за крадец и ще го пратят в полицията? Аврора. Естествено! Не че досега не съм ходила там де...

- Мак...- не виках. Ако хората в къщата спяха, щях да ги събудя. Не стига, че съм им и в двора на къщата, ама и да не могат да се наспят от мен. Направо си бях за съд. Ама какви ги говоря!!! Не ми е първият път, в който ще загазя заради нея. Нито втория. Нито пък ми е третия. Всъщност и дведесетия не ми е. Няма да ми е и последен. Както и да е.

Прескочих оградата на двора и вече нищо не се виждаше....е почти нищо. Но можех да забележа двора....много странен двор. Виждаха се много храсти с червени и бели рози, подредени точно една до друга. Имаше и дърво. Ябълково. Навсякъде можех да разпозная ябълково дърво. Дори и да беше тъмно. В нашия двор имахме поне пет. Касандра казваше колко били здравословни....бля бля. Аз обаче от малка вярвам, че ябълкие от тези дървета са отровни.... Проблемът сега беше, че никъде не виждах Мекензи. Сигурна съм, че влезе тук, както съм сигурна, че Деймън е сладък. Какво!? Имах в предвид, досаден. И самовлюбен кретен. С много хубаво тяло и косата му....а красивите зелени очи...много красиви...Отплеснах се. Макензи...тук съм за Макензи...дааа

- Мак.- викнах шепнешком отново. Къде за бога с губеше това куче ?!?! Беше тук !!!

Не го бях забелязала до сега, но задната част на къщата беше със стъклени врати, които очевидно водеха от всекидневната, право в задния двор, където бях и аз. Проблем ли? Да. Тези врати, току-що се отвориха. Дали не бях събудила някой ??? 19 часа е ! Естествено, че не !

На вратата излезе много познато лице.... Боже, защо все на тази къща налитам....Карък си Аврора...В това няма спор!!!

- Аврора ?

*****************************************************************************************************

Хейййй, това е новата глава. Много се надявам да ви е харесала, въпреки че е със закъснение (отново, за което се извинявам пак) и също така май е прекалено кратка... Какво мислите???? Искате ли да ги правя по- дълги или така са добре...Още, досетихте ли се, в коя къща е и кой е на вратата ??? Коментирайте и критикувайте каквото не ви харесва. И не забравяйте да натиснете звездичката :DDDD... Обичам ВИ !!! <33333 ( скоро мисля да сложа CAST, за или против)