Глава Петнадесета

147 18 3
                                    

Четвъртък мина изключително бързо и без сериозни проблеми, като змийска атака или нападения от женски кучета... След като се прибрахме от Гленда, с Лиса отидохме да си търсим костюми за партито на Хелуин. Оливия дойде с нас и беше много забавно с тях, сякаш за момент забравих в какво се забърквах.
Костюмите, които си избрахме, бяха уникални. Лиса беше решила да бъде Уенди, от "Каспър среща Уенди", Лив...нещо, не успях да хвана идеята й, а аз избрах костюм на червената шапчица. Знаех, че не беше нещо кой знае какво, но костюмът беше хубав, с бяла рокля до под коляното и червено наметало.
Накрая все пак взех костюма, игнорирайки коментарите на двете момичета, че го вземам, за да може Люк да погледне под полата, или още повече, това което Лиса каза, че просто искам да бъда изпита с нечии зечени очи. След това трябваше да се преборя с желанието, да направя нейните очи посинени.

Както и да е, след това се помотахме още малко трите и се прибрах. Цяла вечер стоях в стаята си и четох книгите, които Гленда ми беше дала. Силно се надявах и Лиса това да прави, въпреки че и силно не си вярвах.

По- късно, след като ми писна да чета, за неща които знам си легнах и заспах. В сънищата ми бушуваха какви ли не мисли и картини...зелени очи, убийство, момичето от гората, новото момче, Гленда, мама...

***************************************************

- Хей, много е стегнато!- виках на Лиса, която от половин час се опитваше да ми направи идеалните плитки...

- Искаш ли да си Чевената Щапчица? Тогава трай!- скара ми се тя. Очевидно можеше да бъде много лоша, когато се вманиячи.

- Искам просто да приличам на нещо.

- Е, аз пък искам да те направя секси.

- Лиса!

- Какво? Някой съсед може да бъде там.- каза ми тя лукаво, а аз завъртях очите си.

Беще петък и до, как да го нарека....скромния купон за Хелуин оставаха само няколко часа, затова Лиса беше дошла в нас, за да се оправим. А и бонус беше, че Змия 1 и Змия 2 бяха излезли някъде, най- верояно в някоя дупка, за плъхове.

- Мислиш ли, че ще е там?- попита ме тя.

- Кой?

- Как кой? Деймън. Или пък сладкият му приятел.- "сладкият му приятел"

- Не ме интересва.- казах.

- Да бе...би умряла само за да го видиш пак.- тя пък защото знае за какво бих умряла.

A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3Where stories live. Discover now