A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Девета

*На снимката е Лиса*

- Ей, Аврора!- чух мъжки глас да се провиква.

Обърнах се и в момента, в който осъзнах от кого идваше този глас, съжалих че не тръгнах да бягам в обратна посока. Докато се усетя, той вече беше до мен. Боже, защо все малоумни идиоти се лепват за мен? Заще Бог ме наказва????

- Чу ли за партито на Хелуин?- това беше Трой. На кратко- капитан на футболния отбор, мислещ се за голям играч и естествено, всички мацки му се лепяха. Пропуснах да кажа, кухите мацки. А й той самият си беше безмозъчен, но пък си признавам че беше и привлекателен. Което обаче, не компенсираше липсата на сивото му вещество...

А за партито. Бях дочула от другите, но и го очаквах. Всяка година на Хелуин (и на всичко друго с повод) някой прави купон някъде, където възможността да забременееш е 90%.

- Да, Трой.- казах и с досада забъртях очите си.

- Свободна ли си?- пропуснах да кажа, че все се опитваше да ме сваля, но не му връзваше. Може би и за това не се е отказал още.

- Съжелявам, Трой! Но вече обещах на Франкенщайн. Или пък, не съжелявам.- казах и се усмихнах мазно. Беше се облегнал на шкафчетата с лице към мен, и с онзи сваляческа усмивка, с която всички му се лепяха. Но на мен ми липсваше нещо...чифт зелени очи може би...Какво?

- Мислех да бъда Дракула, но и Франкенщай ме устройва. Така ще бъдеш моя кралица.- офф...колко мразех такива лиготии. Исках да му смачкам сваляческата физиономия.

- Жалко, Трой. Костюмът на неандерталец ще ти отива повече. Въпреки че...- направих се че подушвам въздука наоколо.- ти май го постигаш и без много усилия.- в коридора се разнесе смях, а аз го използвах, за да се махна, но същият кретен се провикна след мен.

- Рано или късно ще получа това, което искам, Аврора. Бъди сигурна!- идиот. Вече бях тръгнала по коридора и засякох един зелени очи, взиращи се в мен.

- Получи образование! И душ!- казах силно и чух отново смях. След това всички се разотидоха на някъде, включително и Трой.

А зелените очи, които търсех отдавна, все още гледаха към мен. Офф, какви глупости. Беше просто Деймън, който явно беше станал свидетел на театъра с Трой, и все още се смееше. Естествено, до него беше Лив и не кой да е друг, а Ашли. Всъщност като се замисля, много му прилича да е в тази група- на истинските свалячи и женкари. Както и това да е около Ашли, с която се мразим, или по- точно, тя е тази, която имаше проблем с мен, още от както се помня. Аз- не. Както и да е. Така всичко придобиваше повече смисъл.