*Както казах: Специално за @vanchetooo ! *
Този нормален ли беше? Чудя се какви ли наркотици взимаше? Най- вероятно нещо от Ашли.
Както и да е. Бях решила да бъда спокойна и да не му обръщам много внимание. Най- вероятно имаше период на слабост, затова се държа така мило, ако можех да го нарека. А и една идея по- сърдечно поведение, не променяше факта какъв пауно-пуяк е той и колко го мразя. Как може, и на всичкото отгоре, да прекъсне...там каквото беше... с Филип. Всъщност, зная че той бе напълно непознат, но усещах нещо в него, което сякаш ме привличаше. Но пък сега това не беше важно. Или пък беше? Не!
След като тръгнах от къщата на Деймън Странния, се обадих на Лиса. Разбрахме се, че трябва да отидем при Гленда. Изглеждаше ми малко разтревожена за нещо или притеснена, като чух гласа й. Щяхме да се чакаме на адреса, който Трейси ни изпрати от данните на учителите в кабина на секретарката в училише. Беше го взела...назаем, както винаги прави. Тръгнах пеша, и след около половин час, бях там. Както и Лиса.
- Хей, как си! Къде се губиш?- поздрави ме Лиса.
- Аазз...съм...да кажем, добре.- с изключение на това, че досега бях заключена в стаята на злия си съсед, и го чух да прави планове за убийство със злия си приятел, и също бях спасена от много секси момче, и после отново покварена от злия си съсед, но нека изпуснем скучната част от деня ми.- Донякъде.
- Доообре...ще го приема за нормално.- каза тя и започна да изкачва стълбите до верандата на къщата.- Всъщност къде беше днес?
- Отвлякоха ме.-казах й спокойно и почуках на черната дървена врата.
- Яко !- предполагам че вече беше свикнала с "вълнуващото ми ежедневие" , че да не се впечатли.
Вратата пред нас се отвори бавно...много бавно...и много скърцащо. Беше леко зловещо. Само малко.
- Ъъъ...Гленда!- извиках леко.- Ние сме Лиса и Аврора!- пристъпихме напред и влязохме в къщата, а аз се замислих, дали "Аврора и Лиса" не би звучало по- добре.
Подът беше дървен, а дъските под краката ни леко скърцаха, беше тъмно и...страшно. Боже, тази къща да не би да е от гражданската война, или това е портала към Таласъми ООД.
- Гленда!- извика Лиса, която беше зад мен и държеше блузата ми.- Да не би, да сме сбъркали адреса?- любимата ми блуза.
YOU ARE READING
A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3
RomanceМайка ми почина при раждането ми, баща ми се ожени повторно и домъкна злата ми мащеха в скъпия ни дом. Още от пръв поглед с нея се намразихме и тя превърна живота ми вкъщи в кошмар! Което си беше ирония, заради името ми от приказките. Което няма нищ...
