Беше изнервящо. Стоях на обичайното си място на масата- между Джесика и татка, точно срещу Касандра. Нямаше смисъл да ям. Най- вероятно беше сложила отрова, а ако ям срещу нея, сигурно щях да повърна. Така че и в двата случая нямаше да се наям. Все пак предпочитах да не умра от отравяне. Предполагам, че и Джесика мислеше така, защото не беше докоснала храната си, но поне стоеще срещу Емили. Бяхме седнали на масата само от петнадесет минути, а вече исках да се гръмна. Мълчахме, и не си бяхме казали и дума. Все още мислех за баща ми. Никога не ми беше викал така, още по малко пък, ме беше гледал с такъв поглед. Не се четеше любов ами...и аз не знам. Във всеки случай не беше неговият. Не и на онзи човек, които ме беше отгледал. С любов. Сякаш беше под нечий контрол. На Касандра. Хаха...глупости! Да беше зла, но не и магьосница. Какви глупости си мисля, Боже!
Тази вечеря беше първата ми с цялото "семейство" от...десет години сигурно. И беше оттекчително, досадно, изнервящо и много много много тъпо. От 15 минути...станаха 20...
- Вечерята е превъзходна!- каза баща ми. Да... направо си беше превъзходна. Благодаря, че ми каза. Така или иначе не смятах да я опитвам.- Браво, Кас!- стомашнита ми сокове ще излязат в скоро време.
- За нищо! Но Аврора и Джесика не са докоснали храмата си. Има ли нещо, деца? Не в ли харесва?- мила, добра, загрижена. Как да не я обича човек???
- Касандра, променила ли си нещо в класическата рецепта?- попита Джесика.
- Да. Импровизирах малко. Защо?
- Недей следващия път. Искам да знам какво ям. Не искам да свърша на промивки в болницата.
- Джесика!- татко й се скара. Отново.
- Ти сама се тровиш с боклуците, които ядеш всеки ден.
- Това не е твоя работа Емили! Не се меси!- обадих се аз.
- Аврора, не говори така на сестра си!- да, и татко отново обвиняма мен. Как ли не съм изненадана...
- Ти няма да ми казваш какво да правя!- викна Емили, предполагам че на мен.
- Не си позволявай да й говориш така!- единствената, която ме защитаваше беше Джесика.
- Ще правя каквото си искам!- тъпа Емили.
- А не искаш ли да си затвориш устата?!- казах й аз, и естествено ми се развика бащата:
YOU ARE READING
A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3
RomanceМайка ми почина при раждането ми, баща ми се ожени повторно и домъкна злата ми мащеха в скъпия ни дом. Още от пръв поглед с нея се намразихме и тя превърна живота ми вкъщи в кошмар! Което си беше ирония, заради името ми от приказките. Което няма нищ...
