A Story Or A Nightmare...***( Като приказка или кошмар) MS<3

Глава Десета

*Снимаката е на Ашли*

Майка ми...Какво общо имаше майка ми? Всичко в главата ми се заплиташе все повече и повече. Тя е починала при раждането ми. Преди 17 години...Не разбирах.

- Какво ли знае Гленда?- попита ме Лиса. Вече бяхме тръгнали към нашата маса в столовата.- И защо не ни каза? Какво имаш да учиш? За какво ще ти помогне?- застреля ме с въпроси, на които естествено "знаех" отговора.

- Не знам, Лис. Не знам. Всичко става голяма каша, а аз затъвам все повече и повече.

- Добре. А какво мислиш за тях? Усещаш ли нещо?- попита ме.

Всъщност, като се замисля. Може би наистина усещах нещо различно в тях. Но не знаех какво е. А и не мислех, че е нещо специално. Все пак, колко специално може да е. А и обеснено с това, че родителите им работят много и рядко са при тях в града, прави логично всичкото това мнестене през годините от град на град. Ами ако наистина търсеха нещо? Или някой? Гленда едва ли блъфираше. Но пък едва ли е права. Но тя в повечето случай е права. Но изглежда нереално, да са някакви агенти например...Офф...Къде са гласовете в главата ми, когато ми трябват. Всъщност, от снощи не ги бях чувала, което не знаех дали е за добро или лошо.

Преди да успея да кажа всички мисли от главата си на Лиса, някой зад мен, хвана рамото ми.

- Хей, Лив!- казах аз, когато се обърнах.

Оливия стоеше пред мен и ме гледаше с големите си зелени очи, усмихвайки ми се. Беше толкова красива. Как можеше да има нещо странно в нея. Е в брат й може би...но тя е като ангелче.

*"Лиса: Говорим за вълка, а той в кошарата."*

Чух гласа на Лиса в главата си. Пак ли започваше... Погледанах към нея, а после и към Лив, която беше свалила усмивката от лицето си и гледаше с учуда и интерес. Боже, да не би да беше чула Лиса? Глупости! Аз просто си въобразявам. Даже може да е бил собственият ми глас в главата ми. Защото той си е там. Така или иначе. Боже, ще се побъркам. Гленда беше права. Трябва ми помощ.

- Как си Лив? Мислех, че си се отказала и няма да дойдеш при нас.- казах, надявайки се да се измъкна от неловката ситуация.

- Ами...- изглеждаше леко объркана, явно и тя не разбра какво става, но се осъзна и върна усмивката на лицето си.- Как да пропусна?! Аз чакам това цял ден.- каза тя и се засмя.