След като животът ми за части от секундата се превърна в пълна катастрофа и аз бях непосилна да направя каквото и да било , звъннах на мама.Тя беше човекът , който винаги ме подкрепяше , дори и в най-трудните за мен моменти. Дори и в онази мрачна нощ , когато изгубих девствеността си по насилствен начин. Точно поради тази причина толкова се ядосах на Грейс. Тя много добре знаеше за това , но въпреки всичко не си замълча.
- Ало? - гласът на мама беше загрижен. Усещаше , че нещо не е наред. - Лондън , ти ли скъпа? - попита.
- Да. - отвърнах колебливо. Двоумях се дали да продължа да говоря или просто да й затворя. Не исках да я тревожа. Не исках да я занимавам с моите проблеми , защото тя си имаше достатъчно. След развода с татко , тя се разпадна. Стана ''пълна развалина'' , живееща единствено с надеждата , че дъщеря й ще преуспее. Ще се издигне от помийната яма на болката и ще се превърне в един преуспял човек. Детството ми не беше никак лесно. Имах огромна травма , която едва ли някога щях да преодолея.
- Миличка , добре ли си ? - изпелтечи. Познаваше ме твърде добре , за да разбере кога нещо не е наред при мен.
- Не! - вече не можех да сподавя надигащият се порой от сълзи. Краха на личността ми беше настъпил. Твърде много неща ми се насъбраха. Не издържах.
- Лондън! Лондън , чуй ме! Разкажи ми всичко! Излей си душата.
- Не издържам повече,мамо. Искам всичко да приключи... - прошепнах. Надявах се думите ми да имат силата на молитва към Бога.
- Лондън , Грейс ли ти е направила нещо? - беше близо до истината. Усмихнах се с горчивина. Приличах на някаква откачалка ,избягала от психиатричната клиника.Може би наистина се нуждаех от помощ.
- Не. - излъгах. - Просто...просто исках да чуя гласа ти,мамо. Винаги ми действа успокояващо. - този път казах самата истина. Тя беше моят ангел -пазител, дори и отдалече.
- О,сладурче. Винаги ще бъда до теб,запомни това. Обичам те. Ти си най-скъпото за мен. Бих дала всичко за теб. - отвърна с нескрита гордост в тона.
- Знам. И аз те обичам. - изтрих падащите от очите ми сълзи с опакото на дланта си.
- Искам да бъдеш силна,става ли? - кимнах , въпреки че знаех , че не може да ме види.- Става ли? - отново повтори думите си.
- Да. - заявих категорично. - Аз ... аз трябва да затварям сега. Трябва да свърша нещо важно. И мамо...
- Да?
- Благодаря ти , че си с мен. Обичам те. - казах и прекъснах дискусията.
Сега беше моментът да покажа,че аз съм много повече от една ''пълна хлапачка''. Аз имах сърце за разлика от Хари. И това беше моето неоспоримо предимство.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Здравейте , отново. Целта ми беше да направя тази глава доста показателна за живота като цяло на Лондън. Това исках да бъде моментът на сериозно развитие за самата героиня. Много се надявам да ми се е получило.
А вие? Какво мислите за главата? <3
YOU ARE READING
INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)
Fanfiction,,Забавно е как си мислиш,че притежаваш невинност.Непокътнатост.А същевременно си готова на всичко,за да ти дам това,което те превръща в разкрепостена мръсница.Би дала всичко,за да те чукам,докато получиш мощен оргазъм,нали така,Лондън Клайд?-поглед...
