*Part eighteen* - ''I missed my London''

3.1K 186 4
                                    

Алармата,която бях накарала Хари да нагласи за 08:00 , започна да звъни.Първоначално се стреснах от шума,който предизвикваше,защото се бях унесла и съвсем бях забравила,че днес имам лекции.Разбутах отпуснатото тяло на Хари,за да мога да се измъкна от мечешката му прегръдка.Единственият звук , който се откъсна от устните му беше едно мързеливо : ''ммм''. Изправих се и се доближих до огледалото , окачено на стената му.Огледах образа си и ,честно казано, малко , съвсем малко , се стреснах от самата себе си.

Устните ми бяха подпухнали.Гримът ми беше размазан , вероятно върху възглавницата,на която спах , също имаше отпечатъци от него.Изглеждах меко казано покъртително.Роклята също не беше в цветущо състояние.Към края се показваше огромна цепка,която определено не изглеждаше като получен ефект.Трябваше да стигна по най-бързият начин до квартирата ни с Грейс , за да мога да сваля тези плачевни дрехи от себе си.Като споменах Грейс,гневът ми към нея беше започнал постепенно да намалява.Можех да кажа дори,че вече не й се сърдех.Всеки човек прави грешки.А за всяка грешка има прошка.Така е устроена вселената.

Доближих се до дълбоко спящият Хари и целунах нежно устните му.В следващия миг се озовах под него.

- Къде си мислиш,че отиваш,млада госпожице? - попита изпитателно.Проницателните му очи се взираха в моите и създаваха видими белези по туптящото ми сърце.

- Имам лекции, до колкото знам ти също. - усмихнах се самоуверено.

- Да, и аз имам , но бих ги пропуснал само и само , за да остана по-дълго време с теб. - отмести паднал кичур коса от лицето ми.

- И аз бих искала това,но не мога.Не искам да пропускам материал. - отвърнах,опитвайки да се изправя , но Хари естествено не ми предостави такава възможност.

- Знам,че си права,но въпреки това все още се колебая дали да те пусна. - обясни,оставяйки нежни целувки по лицето ми.

- Ако сега ме пуснеш , вечерта ще има десерт за теб. - подсмихнах се.

- Обещаваш? - веждите му се повдигнаха от почуда.

- Обещавам. - поставих ръка на сърцето си. Той отпусна хватката си и ми даде възможност да се измъкна от ''клопката му''.Седнах на крайчеца на леглото и обух обувките си.Пооправих разрошената си коса и повдигнах роклята откъм деколтето,защото ми се виждаше сутиенът.Видът на току що събудила се нимфоманка беше отстранен ,доколкото може от мен. Вече приличах на някаква зубрачка,представяща се за готина мацка.Да,знам , комбинацията беше страхотна. - Ти няма ли да се оправяш? - попитах прозяващият се Хари.

INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon