Alex Clare - Tell Me What You Need
Olivia O'Brien - Find What You're Looking For
Гледна точка на Лондън:
Сърцето ми туптеше така сякаш беше на път да се пръсне на милиарди малки парченца. Страхувах се от последствията. Страхувах се от това какво щеше да направи Хари. Беше афектиран. Ядосан. Не, точната дума беше бесен. Опасявах се, че щеше да стори нещо, за което после дълбоко щеше да съжалява. Трябваше да направя нещо.
Опитах да премахна системите, за които беше окачено тялото ми. Не ми пукаше за това каква болка изпитвах в онзи момент. Единственото нещо, за което мислех, беше да попреча на Хари да направи глупост, която щеше да коства и на двама ни щастието, което толкова дълго време се опитвахме да опазим, но то все успяваше да ни се измъкне. Съдбата постоянно ни поставяше на някакъв кръстопът, който да ни помогнат да затвърдим любовта си един към друг. Нямаше да позволя нещо да му се случи. На Хари. На любовта на живота ми.
С бавни мъчителни крачки успях да стигна до вратата на болничната стая. Стиснах зъби и успях да събера цялата сила, която беше останала в тялото ми, за да натисна дръжката. Срещнах разтревожения поглед на майка ми, която веднага се втурна към мен.
- Лондън, защо си станала?! Какво става? - попита тя. Помогна ми да се придвижа до дивана, за да мога да седна и да си почина. Чувствах се отпаднала. Костите ми ме боляха ужасно много. Но трябваше да превъзмогна проклетата физическа болка. Тя нямаше да ми попречи да спра Хари. Трябваше да го настигна. Беше наложително да го направя.
- Мамо, знаеш ли накъде тръгна Хари? - едва успях да изрека проклетия въпрос. Погледът ми се фиксира от кръвта, избила от ръката ми. Проклети системи.
- Моля?! Лондън, ти не си добре! Погледни се! Приличаш на развалина! Той те е наранил, а ти отново искаш да се върнеш при него! Няма да го позволя! Чуваш ли?! - майка ми крещеше насреща ми. Тя просто не можеше да разбере колко много обичам това момче. То успя да ми влезе под кожата. Успя да изсмуче всяка любов от сърцето ми. Бях негова. Бях неговата Лондън.
Неусетно няколко заблудени сълзи се бяха стекли от очите ми. Нямах сили, за да ги избърша. Просто исках да бъда щастлива. Толкова ли трудно бе това? Нямаше ли край проклетата болка?!
Няколко болнични лица се завтекоха към мен, измъквайки ме от транса, в който бях изпаднала. Рухнах. Отново. Бях слаба. Чувствах се нищожна.
YOU ARE READING
INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)
Fanfiction,,Забавно е как си мислиш,че притежаваш невинност.Непокътнатост.А същевременно си готова на всичко,за да ти дам това,което те превръща в разкрепостена мръсница.Би дала всичко,за да те чукам,докато получиш мощен оргазъм,нали така,Лондън Клайд?-поглед...
