INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part twenty one *-"I'm addicted to him "

- 2 месеца по-рано -

През последните няколко месеца започнах да чувствам уязвимост и несигурност. Хари беше до мен, но все пак се усещаше ясно някаква празнина. Понякога той се държеше доста странно спрямо мен - избухваше лесно, след това изричаше хиляди извинения, с които да поправи първичното си поведение. Започна да употребява все по-често алкохол и понякога го намирах в нетрезво състояние. Болеше ме да го гледам... такъв. Приличаше на жалък индивид, в когото нямаше и капка живот. Когато се опитах да разтопя ледовете, сковали сърцето и душата му, той правеше всячески опити да ме отблъсне. Боеше се, че ако ме допусне близо до себе си, тогава щеше да се покаже като слабак. Егото му щеше да бъде накърнено. Хари и неговото шибано его!

Реших да споделя опасенията си с Грейс. Харесвах Хари, наистина го харесвах и започнах да се привързвам със страшно бързи темпове към него, не исках да го загубя. Колкото и гаден задник да беше, аз го обожавах.

Написах съобщение на приятелката си и закачах отговор. И той не закъсня. Грейс ме уведоми, че до десет минути ще бъде при мен. Наистина ми беше гадно за това, че я отделях от Джъстин, момчето, в което бе истински влюбена, но и аз имах отчаяна нужда от съвет. От нейния съвет. Често най-добрата приятелка може да се окаже твоят най-добър съветник.

-Какво става, Лондън? - попита задъхано. Явно бе бягала дотук.

- Влез и ще ти разкажа. - отвърнах. Очите ми бяха подпухнали и имах явни белези от недоспиване.

-Плакала ли си? - тя докосна лицето ми. - Изглеждаш покъртително. - отбеляза. " Много ти благодаря, че ми го напомни, Грейс. Ти си приятелка, която умее да те накара да се почувстваш '' по-добре" - отбелязах с яд мислено.

-Хари... - смотолевих.

- Какво за него? - в очите й се четеше нескрито любопитство, но и тревога. - Хайде, Лондън, разкажи ми какво е станало между вас двамата! - настоя. Тонът на гласа й застина. Вече подозираше, че това, което щях да й кажа, нямаше да е никак хубаво.

- Напоследък... - започнах. Гласът ми трепереше. - Напоследък Хари започна да се държи доста студено спрямо мен. Сякаш изведнъж чувствата, които, може би, някога е изпитвал към мен, са изстинали, изчезнали дори. Нямам никакво разумно обяснение за това. Аз... аз просто... Грейс, аз не мога да бъда без Хари. Той беше прав - аз му принадлежа. Зависима съм от аромата му, от ласките му, от усмивката му, от тялото му. Зависима съм от самия него.Пристрастена съм към него. Той ми действа като опиат. Изсмуква всичко, което съм и ме превръща в едно... нищо. Знам,убедена съм,че без Хари, аз няма да оцелея. Без устните му да докосват моите, без прегръдката му, караща ме  да чувствам покой. Грейс, аз не знам как ще се справя, ако той не е близо до мен!

-О, Лондън! Успокой се, моля те! - Грейс беше стъписана от искрената ми изповед. Не беше и подозирала, че мога да се превърна в мекотело, което нямаше никаква воля за постигане на щастие, може би. Това ли беше, което исках? Не, аз исках много повече, аз исках него.

Разговорът ни беше прекъснат от настоятелно удряне по външната врата. Когато я отворих, зърнах познатото до болка лице на хищника на крехката ми плът, а именно Харолд.

-Лондън, трябва да поговорим! - изръмжа насреща ми.

***

Ето я и новата глава. Стана меко казано скучна, но трябваше да пусна нещо. Все пак имам да наваксвам за дългото отсъствие. Дано да ви хареса. Благодаря за огромната подкрепа, с която ме дарявате. Карате ме да вярвам, че мечтите ми могат да се окажат реалност. БЛАГОДАРЯ! ☺❤