*Part seven* - '' Your ass belongs to me , London Clyde. Remember that.''

3.7K 227 14
                                    

Лекциите в университета вървяха с бавни темпове. Едва успявах да се концентрирам над материала , който преподаваше мис Стивънс. Бях много разсеяна. След снощните думи на Грейс , не можех да събера мислите си. Правила съм ... онова нещо с Хари?! Какво за Бога! Нима се е вързала на глупостите , които този нехранимайко говори по мой адрес? Нима вече не вярва на собствената си най-добра приятелка , а на един измамник?! Не можех да проумея какво се случваше. След срещата ми с Хари , животът ми сякаш малко по-малко рухваше. 

- Ти ли си Лондън Клайд? - попита русокосо момиче , което не беше много високо. Лицето му беше обсипано с безброй лунички. 

- Да. - кимнах в знак на съгласие. Погледнах я я с въпросителен поглед.Очаквах останалата част от въпроса й.

- Хари добър ли е в леглото? - подсмихна се.

- Моля? - отвърнах с недоумение. Тази сериозно ли ме питаше такива неща?!

- Хайде , отговори ми! Любопитно ми е дали слуховете , че е бил много опитен в леглото са верни. - обясни съвсем спокойно. Аз в свой ред продължавах да я гледам с тъпа физиономия. Нима всички са повярвали на този кучи син?! Но веднага ми щракна , че и аз мога да играя неговата игра. Така вече щеше да бъде честно. 

- Добре , разкрихте ме. Истината е ,че Хари всъщност притежава доста ... малък запас от ... субсидии . - отвърнах с високо вдигната глава. Бях горда от себе си. Мръсните му номера щяха да паднат по неговата глава. 

- Наистина ли ? - блондинката ококори очи.

- Да! - заявих сигурно.  

- Благодаря ,че ме предупреди! - усмихна се дружелюбно. Планът '' отмъсти на глупака'' вече беше в действие. Ще види той с кого си има работа. 

След края на днешните занятия се отправих към изхода на университета. Дотук всичко минаваше като по вода. Не бях виждала Хари , а този факт всъщност оправяше целият ми ден. Точно когато бях на път да отворя тежките врати на сградата , някой хвана силно ръката ми. Обърнах се и видях най-големият си враг - Хари.

- Пусни ме! - изпищях. Причиняваше ми  огромна болка и ако съдя по изражението му въобще не му пукаше за моето физическо страдание. Погледа му излъчваше суровост , горчивина. Очите му бяха загубили характерният си зеленикав цвят. Тъмнината и мрака преобладаваха в душата му. Той ме плашеше. Страхувах се искрено от него и от действията , които беше готов да предприеме без дори да му мигне окото. 

- Не знаеш с кого си имаш работа , Лондън Клайд! - извика свирепо насреща ми. Гласът му накара по тялото ми а полазят студени тръпки. Треперех. Може би от напрежение. Може би от страх. 

- Моля те , Хари! Опомни се и ме пусни! - започнах да ридая като малко дете. Чувтвах се толкова нищожна край него. 

- Само това ли можеш , а? Предизвикваш ме , а после цивриш като пълна хлапачка! Не знам какво открих в теб. Не знам кое те прави толкова уникална от другите. Наистина не знам. Ти си просто една слабачка. Страхуваш се да се изправиш срещу мен. Страхуваш се да приемеш влиянието ми над тялото ти! Запомни едно - аз ще бъда единственият , който ще те кара да стенеш. Аз ще бъда единственият  , когото някога ще обичаш. Когато си с друг , ще виждаш мен. Защото си пристрастена към мен. Пристрастена си към удоволствията , които ти давам! Задникът ти ми принадлежи , Лондън Клайд. Запомни това. 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Хей , хей! Както обещах има нова глава. Надявам се да ви допадне , защото доста се постарах. Пишете коментари и гласувайте , за да разбера дали ви харесва това , което правя!

Чао за сега от мен! И БЛАГОДАРЯ!

INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum