INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part twenty two* - ''You are my girl and i don't want anyone else''

Гледах Хари в продължение на няколко минути и се двоумях дали да му дам шанс.Дали имаше смисъл от поредния разговор,в който щеше да ми се извинява и да ме убеждава,че се е променил.Че не е същият лицемерен задник ,какъвто беше преди аз да се появя в живота му.А после - после пак щеше да се връща назад.Пак щеше да повтаря едни и същи грешки.

Все пак се отдръпнах от вратата.Пак послушах заблуденото си сърце.Отново щях да страдам заради него.По дяволите - аз се превръщах в шибан мазохист.Трябваше да нещо по въпроса ,но сякаш бях безсилна.Вярвах ,че всеки следващ път може да е различно.Че той може да е различен, но се опасявах,че пак грешах. Повтарях един и същ грях.Може би по това си приличахме с Хари : и двамата правим безброи много грешки,които ни връщат обратно един към друг.

Но този път нямаше да допусна да сбъркам отново като му дам пореден шанс и той отново да се възползва от слабостта ми.Този път нямаше да се сломя пред него.Трябваше да запазя хладнокръвие и да се поддавам на манипулациите му.

- Какво искаш,Хари? - попитах ядно.

- Напоследък се държах като пълен кретен спрямо теб,Лондън.

-Това и преди съм го чувала. - смъмрих.

-Знам,но моля те,остави ме да продължа.Аз съм объркан.Целият ми живот е объркан,но съм сигурен в едно - това,което изпитвам към теб.То прогаря съзнанието ми.Не съм на себе си.Ти ме подлудяваш,но аз продължавам да те желая.Да искам още и още от теб.И знам,че ако те загубя,аз...аз просто ще се превърна в купчина пепел.Ти си най-правилното нещо в скапания ми живот,Лондън.Страх ме е,ужасявам се при самата мисъл за живот без теб.За мен няма такъв.Вярно е,правил съм хиляди грешки,но ти си тази,която ми показва как да не ги допускам отново.Ти си лъчът светлина в непрогледен мрак.Ти си моето момиче и не искам никоя друга.Защото си имам единствено теб и ти ме допълваш.Правиш ме цял.Знам също,че не вярваш на нито една моя дума,но всичко това,което произнесох - то е от сърце.-очите му бяха навлажнени.Да не би хищникът да се превръщаше в беззащитно агънце?И все пак словата му ми подействаха.Докоснаха ме.Отново омекнах пред него.За разлика от предходните пъти ,имах чувството,че наистина говори с думите на сърцето и душата си.Но исках да го измъчвам.Нямаше да се предам толкова лесно.Започнах да пляскам демонстративно с ръце.

- Добре изиграно,Стайлс. - отвърнах.Върху лицето ми проблесна лукава усмивка.

-Какво?-запита недоумяващо. - Излях си сърцето,а ти мислиш,че играя някаква шибана постановка? - раздразнението му започна да си проличава.Знаех накъде отиват нещата и трябваше да направя незабавно нещо по въпроса.Целунах го,но той ме отблъсна?Вгледа се в очите ми ,които шепнеха ''обичам те'' и отново сля устните ни.Този път целувката беше продължителна,дълбока,истинска.Езиците ни се съревноваваха за надмощие,но естествено,той победи.В един момент просто имах огромна нужда от капка въздух и се откъснах от него.Личеше си,че няма да спрем тук.Искахме много повече един от друг.Но бяхме прекъснати от Грейс.Мамка му,съвсем забравих,че е тук.