INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part twenty eight*-''Damn it,London!''

Побутнах леко момчето до мен,за да мога да се изправя.Телефонът ми не спираше да звъни на пожар и аз все повече започвах да се изнервям.От устните на Хари се отрони едно лениво:''ммм'',но аз продължих с опитите за измъкване от мечешката му хватка.Накрая, когато видях,че той няма да ме пусне,му извиках.Той се сепна и ме погледна уплашено.

-Какво става?-промърмори.

-Телефонът ми звъни,трябва да го вдигна.Може да е нещо спешно - обясних му.

-Стига,Лондън.Едва ли е толкова важно,за да си прекъснем хубавото спане.Сънувах страхотен сън.Бяхме голи,точно като като нудисти,и се натискахме.Беше много палава. -усмихна се мръснишки.

-Първо:иу! - отвърнах и го пернах леко по врата. - Второ:наистина трябва да вдигна,така че,за твое добро е да ме пуснеш,Харолд! - скарах му се.

-Харесвах ми ядосана.Изглеждаш изключително секси,когато на лицето ти се сменят няколко от нюансите на червено.Пускам те сега,но искам да се върнеш по най-бързия начин в леглото,защото имам да ти показвам някои техники за садо мазо. - засмя се.

-Отвратителен си. - казах и се изправих,но той хвана китката ми и ме завъртя към себе си.Изгледах го с въпросителен поглед,но той не ми отговори нищо,просто притисна устните си към моите.Целувката продължи за кратко,защото вече наистина се налагаше да вдигна шибания телефон със супер дразнеща мелодия.Трябваше да я сменя.Моментално.Стигнах по най-бързия начин до мястото,от където се чуваше дразнещият звук, и натиснах зелената слушалка,без да поглеждам кой ме търси.

-Ало?-проговорих,чакайки отговор и от отсрещната линия.

-Скъпа!-възкликна женски глас.Беше мама и аз се радвах да я чуя.Не си бяхме говорили от доста  дълго време,защото и двете бяхме заети-аз с Хари и придружаващите го 99 проблема,а тя с управляването на семейния бизнес.Макар и след тежкия и за двете ни развод с баща ми,тя успя да стъпи на краката.Да възвърне контрола над живота си и да го изживее както й се полагаше.Тя живееше за мен.Заради мен.Заради себе си.Тя беше моето семейство.Мама и кучето ми Джесика.Какво?Името отиваше на порода й-померан. -Как си?Не съм чувала гласа ти от векове,както се казва.Забравих сладичкия ти гласец,миличка! -тя говореше бързо,въодушевено.

-Добре съм,мамче!Всичко е идеално.В колежа нещата са повече от страхотни,а и с Грейс се сдобрихме.Както ти казах-всичко е повече от добре при мен,а при теб?Как върви работата?Сигурно си много заета. -отвърнах.С цел избягвах да спомена Хари,защото майка ми първоначално щеше да бъде в шок,по-късно шокът й щеше да се превърне в изумление,а за накрая и в разочарование от мен.А аз не обичам да я разочаровам,защото беше направила толкова много за мен.Дори и в крайна бедност,в която е изпадала,тя не се е отказала от мен.Напротив.Борила се е за мен - заради мен,за да направи живота ми приказка,а мен-принцеса,нейната принцеса,която не е лишена от нито едно удоволствие.