INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part thirty*-''With or without Harry.''

Сърцето ми беше разбито на хиляди парченца.Бях съкрушена.Краката ми отказваха да ме държат.Трепереха от изпитаната болка.

Не знаех как съм успяла да се домъкна до колата си.Правех зверски опити да запаля проклетия двигател,а треперещите ми ръце изобщо не ми помагаха.Изтривах поредния порой от сълзи,излизащ от очите ми.Проклетият Хари.Мамка му,как можех да бъда толкова глупава?Как можах да се вържа на номера му.Той ме изигра,а аз,глупачката,се поддадох на чувствата си към него.Влюбих се.Заблуденото ми сърце отново сбърка в избора си.

Най-накрая успях да запаля колата си,но точно когато щях да тръгна,на пътя ми изникна Хари.Косата му се вееше на хиляди посоки,а лицето му беше обляно в сълзи,също като моето.Хленчеше като малко момченце.Това и заслужаваше.Едва се сдържах да не го прегазя,защото постепенно кръвта ми започваше да кипи от гняв.Натиснах клаксона,за да го предупредя да се отмести встрани,но той не го направи.Мамка му,просто ме предизвикваше!

Показах главата ти от прозореца на колата и се развиках насреща му.От устата ми излизаха безброй псувни,които не ми прилягаха,но не ми пукаше.Този кучи син заслужаваше да страда.Да се измъчва от угризения.Да тъне в бавна и мъчителна агония.Избърсах поредната сълза свличаща се лениво от окото ми.Край.Не исках повече да плача.Нямаше да плача,защото сълзите са за слабите,а аз съм силна.Аз съм много повече от хленчещо момиченце.Аз съм жена с идеали.

-Разкарай се,Харолд.Ти превърна живота ми в пълен ад!Разкарай се!-крещях докато гласът ми не пресипна.Закрих очите си и започнах отново да ридая.По дяволите,аз не мога да бъда силна.Той ме превърна в пълна развалина.

-Лондон,аз...аз съжалявам - каза тихо преди да се отдръпне и да ми позволи да си замина.Да си тръгна от всичко,което бях градила толкова време за нас.За мен и Хари-момчето,което ме измами.Всички онези слова,че ме харесва са били лъжа.И изведнъж осъзнах колко сляпа съм била.Колко жалка съм изглеждала в очите му.Той ме е използвал,за да си я върне.Онази,която е отнела сърцето му.Онази, с която се е чувствал истински щастлив.

За изненада дори на самата мен,аз излязох от колата и тръгнах към него.Той сякаш беше като закован за твърдата земя под плещите му.Не смееше да помръдне.Да направи каквото и да било.Аз продължавах да се предвиждам със смели стъпки.Гледах го с пренебрежение.След само още три крачки щях да срещна омагьосващите му измамни очи.Само още три крачки ме деляха от стройното му тяло,в което толкова много обичах да се притискам.Само още три крачки и можех да докосна красивите му сърцевидни устни.Но не го направих.Не продължих напред.От една страна,защото краката ми започваха да се подкосяват,а и почвата под мен като че ли ставаше рохка и настабилна,а от друга,защото просто не исках.Обърнах му гръб и се затичах към колата.По най-бързия начин тръгнах към квартирата.Моето спасение.

Тъкмо когато спрях пред мястото,на което живеех,веднага фиксирах познатата фигура на Грейс,която обаче не беше сама.Слязох от колата и се приближих до приятелката си.Тя не ми обърна внимание,защото беше заета да се натиска с Джъстин.Но аз си мислех,че са скъсали,странно.

-Хей,вие двамата-насилих се да се усмихна.Беше ми изключително трудно,защото когато ги погледнех,веднага пред мен сякаш изникваше лицето на Хари.

-Здравей,Лондън!-засмя се Грейс и прегърна.Изглеждаше щастлива.-Трябва да ти кажем нещо! - отвърна приповдигнато тя.Джъстин само кимна срещу мен. -С моето момче ще се женим!-разписка се.Побърза да ми покаже пръста си,на който стоеше изящен пръстен с не много голям диамант.Точно по вкуса на Грейс.Радвах се за нея,колкото и да не ми личеше.Аз само я погледнах с празен поглед и отново рухнах под въздействие на мъката.Като на лента се сменяха всички събития,случили ми се до момента.От изнасилването,до преместването и срещата с Хари,стигайки до този момент.Моментът,в който бях напълно безсилна да сторя каквото и да било.Моментът,в който не знаех какво да правя от сега нататък с живота си.Това ли беше краят за мен?Всичко ли щеше да приключи тук?Тези въпроси се въртяха като разрушително торнадо в главата ми.Паднах на колене,вдигайки глава към небето.Молех се всичко да свърши.Молех се светът да изчезне.Молех се да бъда силна и да стъпя отново на краката си.

И щях да го постигна.С или без Хари.

***

Здравейте,най-накрая успях да пусна новата глава.Не стана никак добра,дори смятам,че това ми е най-слабата глава.

Искам да се извиня,че не пусках глави от толкова дълго време.Покрай училище нещата се усложниха,защото ни даваха контролни всеки ден -.- и трябваше да уча.Другата причина беше,че просто нямах муза.Опитвах се да съчинявам през свободното си време неща за новата глава,но ставаше пълна боза(не смятам,че тази глава е нещо по-различно,впрочем).В допълнение с това главата стана и кратка.Аз наистина съжалявам.Ужасно много.

В другата глава вече започва истинското развитие на историята(дано да я напиша по-добре от тази).Ако главата ви е харесала все пак можете да гласувате и коментирате,защото това значи много за мен!

Цел на главата:

20+ гласа;

6+ коментара.

Обичам ви!