INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part thirty eight*-''She was the devil.''

Harry's POV

Мина седмица откакто нея я нямаше.Цяла седмица без нейната прекрасна усмивка.Без спокойните й лешникови очи.Без грациозното й тяло,което така силно желаех отново да докосна.Без устните й...тези меки устни,към които имах мъчителна слабост.Без усмивката й...онази истинска усмивка на щастието,което се опитвах да й поднеса.Но не успях.Аз бях този,който й причини единствено и само страдание.Аз бях виновен за всичко.Аз оплесках тотално живота й.Насочих го към грешната посока-тази на страданието.Колкото й да се опитвах да я защитавам от другите,всъщност не бях осъзнал,че аз бях този,който я нараняваше.Аз бях този,който я обричаше на онова мъчително усещане-болката,която сякаш се прокрадва във всяко едно кътче на крехката ти душа,докато не я обсеби напълно.

Мамка му!Аз бях причината за това тя да си тръгне.Да ме остави в ръцете на произвола на съдбата.И всичко започна от онова глупаво парти на Сара.Тогава я видях за пръв път и именно тогава разбрах,че тя ще бъде моя.Лондън се открояваше от всички останали.Изглеждаше толкова различно на фона на онези сиви хора.Тя събираше всички цветове в естествената си усмивка.Беше красива.Истински красива.Но макар подлудяващата физическа красота,която притежаваше,тя преди всичко беше невинна.Неопетнена.Обаче имаше нещо в нея,което склоняваше везната към страната на порочността.Макар и не осъзната,тя изразяваше похотливост.Страст.Изкушение.И аз не бях способен да устоя на тази пламенна съблазън.Опожарих из основи онази запазена част от нея.Тази,неопетнената.Непокътнатата от чужди ръце.

Момчетата често се опитваха да ме измъкнат от капана на мъката,който си бях съградил сам и в който се изтезавах дни наред.Предлагаха ми да се отпусна.Да забравя поне за миг моето момиче,но това ми се струваше невъзможна опция.Когато затворих очи,в съзнанието ми изникваше образа й.Усмивката й.Всичко,свързано с нея.Но все пак реших да опитам.Наистина имах нужда от почивка.

-Хари!Човече,от близо десет минути се побутвам и не спирам да повтарям името ти като обезумял!Ела на себе си,пич!Изглеждаш смазан.Никоя мацка няма да хареса такъв отчаян мъж като теб.Стегни се!Днес смятаме да ходим на клуб.С нас ли си?-попита на един дъх Лиам.Той не разбираше колко нещастен съм всъщност.Откакто тя си тръгна,всичко в живота ми тръгна наопаки.Макар и да не ми се ходеше никъде,реших все пак да се съглася.Както казах,трябваше ми почивка.И щях да получа такава с качествен алкохол,силни цигари и мелодичен рок.Тази нощ щях да изляза от клопката,която сам си бях сътворил,и да се забавлявам.Истински.