INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part twenty*- ''Freedom''

- 3 месеца по-късно -

Нощта беше повече от вълшебна.Луната осветяваше тихите улички на големия град.Градът на надеждите и мечтите,в който всичко , което си пожелаеш,се превръща в реалност.Париж.Мястото,на което любовта се рее свободно из въздуха.

Бях щастлива от факта,че можех да се откъсна дори и за момент от еднаквостта и еднообразието на ежедневието си.От болката,която все още прогаряше бавно душата ми...

Харолд Стайлс.Това име превърна живота ми в една безкрайна бездна на страданието,чийто край не се виждаше.А може би и нямаше такъв?

За тези три месеца,животът ми претърпя всякакви възходи и падения.Аз бях слаба,нищожна и незначителна част от живота на Хари.Аз бях просто даденост,от която се възползваше...

Но нека първо да върна лентата назад.Първото място,на което започна всичко - колежът.Нещата изглеждаха повече от прекрасно.Моята съквартирантка Грейс и най-добрият приятел на Хари започнаха да излизат съвсем сериозно и се стигна до там,че преди месец Джъстин й предложи брак.Аз бях меко казано в шок.Та те бяха заедно от доста нищожно време,а той й подаряваше възможността да бъде вечна част от живота му.Грейс,естествено,се съгласи.Любовта към Джъс се забелязваше в очите й.Изглеждаше истински щастлива с него и аз се радвах за нея - до някаква степен.Все още смятам,че решението й бе твърде прибързано,но както и да е.Сигурно се чудите какво се случи между нас с Хари за изминалите 3 месеца? Е,аз ще бъда така любезна да ви изясня.

Нещата между мен и Хари тъкмо бяха започнали да потръгват,когато не се появи една кльощава брюнетка.Да,той ми изневери и аз бях меко казано разочарована от постъпката му.Спомням си този момент всеки ден.Всеки ден,когато отворя очите си,виждам как я чука.Как съзнанието му е изгубило образа за мен,за нас.Как всичко,което сме имали,започва да избледнява и накрая се превръща в просто едно бяло петно.Любовта,която си въобразявах,че може би е докоснала коравосърдечната му душа , се оказа просто мит,блян по неосъществимото.

В следващите няколко мига,усетих студени тръпки да полазват цялото ми тяло.Ръцете му ме хващат и ме притискат към твърдото му тяло.Лицето му е обляно в сълзи,обляно в мъка и тъга.Обляно в болка.И после всичко свършва.Спазмите в плещите ми сякаш се изпаряват.Сякаш отново мога да почуствам свободата.И внезапно се озовавам тук,в Париж.Градът на любовта и мечтите.Градът на свободата.

****

Здравейте,хора.След близо ,да кажем, доста време отсъствие,аз съм отново тук.Тази глава е кратка,но има причина за това ,която ще видите с течението на времето(на главите ;д).Знам,че сигурно ме мразите и прочее , но това е положението.Сещате се - училище,домашни,училище...

Това е от мен засега.Благодаря ви,че отделихте внимание да прочетете това.Оценявам го.