INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part forty four*- ''Our love was everything...''

Harry's POV

Бях разбит.Напълно разбит на милион парченца и знаех, че никога нещата за мен нямаше да тръгнат в положителна насока.

Видях я.Видях моята Лондън, моето неопетнено момиче, да притиска устни в неговите.На проклетия Грейсън. Бях готов да го убия. Всяка частица в тялото ми крещеше да го направя.И щях. Мамка му, щях да накажа кучи сина за това, че се осмели да докосне нещо мое. И трябваше да си поеме последствията за тази своя плиткоумна постъпка.

Свих дланите си в юмруци и си поемах дълбоко въздух, защото бях на път дa избухна. Да опустоша всичко и всички наоколо. Тези хора си нямаха ни най-малка представа за това какъв съм всъщност. Аз съм чудовище. Кошмар за околните. А тя...тя беше моето спасение. Моята глътка свеж въздух, който ме освобождаваше от сивите окови на ежедневието, придружени единствено от болка, силна и мъчителна болка, която свободно придобиваше чертите на адската, убиващата те вътрешно агония. Той...проклетникът се опита да ми я отнеме. По дяволите! Лондън! Защо си ме обсебила,дявол го взел?! Защо по дяволите трябваше да отнемаш душата ми! Защо се появи в шибания ми живот! Защо? Защо? Защо?!

Гневът полази по цялото ми тяло. Изпълни ме с желание за мъст. Щях да унищожа Грейсън. Бавно. Мъчително. Докато не остане нищо от него.

След окончателната ни раздяла, Лондън беше разбита. Както се чувствах и аз. Все още не мога да избия от ума си лешниковите й очи, от които избиваха сълзи. Тя беше слаба. Аз също. За първи път в онзи момент усетих истинското чувство на слабост. Бях неспособен да направя каквото и да било. Исках да я спра. Исках, по дяволите. Но просто не можах. Не можах да предотвратя това, което се случи. Това, което ме убиваше бавно. А именно нейното бягство. Бягство от нас, от това, което успяхме да бъдем, макар и за мимолетен период от време. Не можех да проумея, че това беше краят. Спечелих я и веднага след това я загубих завинаги. Що за съдба бе това?

Пристъпих с бавни крачки към кухнята. Забелязах онзи негодник там. С приятелката си. Сега беше моят момент. Дойде и неговият ред. Насочих се право към него и му забих един юмрук право в носа. Оттам веднага шурна кръв. Изсмях се. Изсмях се на жалкия поглед, който беше направил. Изглеждаше съкрушен. Онази блондинка, която се навърташе около него започна да пищи. За помощ. А вече беше късно. Блъснах я грубо и тя падна върху пода. Не й обърнах кой знае какво внимание. Бях изцяло концентриран върху онзи плужек, който ме гледаше свирепо в очите. Хванах тениската му в дланите си и отново му нанесох поредния удар. Той се опита да ми отвърне, но беше твърде бавен с действията си. Веждата му беше разцепена, а и мисля, че успях да му счупя носа. За копелето това беше едва началото...