INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part forty two*-''I'll be gentle,promise you!''

Една година по-рано:

Партито на Зейн,най-добрият ми приятел,беше в разгара си.Навсякъде около мен ритмично се поклащаха телата на пияните тинейджъри,а въздухът беше пропит с натрапчивата миризма на алкохол.Много алкохол.Цялото ми тяло беше обляно от прилив на някаква странна енергия,която ме караше да се усмихвам като обезумяла и да не спирам да се движа.Може би това бе и под действие на силната алкохолна напитка,с която организмът ми беше пренаситен.

-Лондън,забавляваш ли се?-Зейн се опита да надвика хората,които ни заобикаляха.

-Да!Всичко е страхотно!-отвърнах превъзбудено,но секунда по-късно осъзнах,че утре ми предстоеше важен изпит,за който дори не бях започвала да уча.Стъписах се.-Хей,всъщност мисля,че е време да се прибирам.Сетих се,че утре ми предстои интервю за работа и не искам да се появя в нетрезво състояние.-засмях се пресилено.Силно се надявах да съм била достатъчно убедителна,за да се отърва от досадното ровичкане на Зейн в опит да стигне до истината,която криех.Хайде,Зи,моля те,бъди достатъчно пиян!

-О!Ами тогава доскоро!Утре ще се видим в училище,нали?-попита,изкарвайки на показ привлекателните си трапчинки.Зейн беше мило момче,което наистина успя да ми влезе под кожата.За незначително време,той се превърна в моя откачен най-добър приятел.Заедно с Грейс,разбира се.Ние тримата бяхме бермудския триъгълник на училището за изкуства в Калифорния.Което ме подсеща,къде дявол го взел, е Грейс?!

-Доскоро,Зи!-отвърнах му и се отправих към изхода на къщата.Трябваше да положа доста усилия докато успея да се добера до прословутата външна врата на огромния палат на Зейн,но накрая естествено успях.И ако това не се наричаше героизъм...

Когато най-накрая успях да се измъкна от добрата импровизация на ''капан за мишки'' на Зи,първото,което направих бе да си поема дълбока глътка чист въздух.Дробовете ме се изпълниха с жизненоважния опиат,който ми помогна до някаква степен да опресня съзнанието си.Макар да усещах все още алкохола в кръвта си,някак успях да се почувствам по-добре.Премигах няколко пъти,за да възстановя замъгленото си виждане,причинено под действие на парливия дим на цигарите,който изпълваше помещението.Бях се примирила,че откриването на Грейс в тълпата беше невъзможно,затова предпочетох направо да си ходя.Сама.В тъмните,опасни улички на родния ми град Оукланд.Браво,Лонд,ти определено си безстрашна...