INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part forty five*-''Fight for her!''

Harry's POV

Часът беше три през нощта. Намирах се в полицейското управление на Париж. Срещу мен стоеше мъж, облечен в работна униформа. Взираше се настоятелно в очите ми с каменно изражение на лице, а мъждукащата светлина, излъчена от привидно обикновената настолна лампа обърната към мен, караше ,противно на очакванията на полицейското лице, клепачите ми колебливо да се затварят.

- Отново ще те попитам: защо нападна господин Ървайн, момче? Какво се случи? Кажи ми, какво подбуди тези свирепи действия от твоя страна? Отговори ми, Хари Стайлс. - вече започнах да усещам раздразнението на разпитващия. Лазех му по нервите с безпрекословното си мълчание, но не ми пукаше. Единственото нещо, което исках да направя в онзи момент, в който се нахвърлих върху проклетия Грейсън, беше да го накажа. Да го накажа за това, че беше омърсил моето момиче с опетнените си ласки. Исках възмездие. Той, също като останалите, дръзнали да се опитат да и я отнемат, моята Лондън, трябваше да получи назидание от мен. Кълна се, щях да се превърна в най-лошия кошмар на всички, които се опитат да я наранят по някакъв начин. Щях да бъда тяхната гибел. Или по-скоро пътят до нея...

- Отговори ми, по дяволите, момче! Защо продължаваш да усложняваш ситуацията, в която с намираш? Защо не си помогнеш?! - развика се най-сетне той.

-Защото няма помощ за мен, господин полицай. Аз съм неспасяем. Аз ще отмъстя за нея. Ще я направя щастлива. - процедих през зъби, а  лека полека върху лицето ми се разля ехидна усмивка, която всъщност не вещаеше нищо добро...за останалите.

London's POV

Бип. Бип. Бип. Проклетият звук не спираше да се повтаря като грамофонна плоча в главата ми, което пък засилваше в пъти главоболието ми.

Направих опит да отворя очи, но ударих на камък. Клепачите ми сякаш не искаха да помръднат от мястото си. Какво за Бога се беше случило с мен?! Къде се намирах? Отново стиснах зъби и се концентрирах върху това отново да прогледна. Да видя деня. Всъщност ден ли бяхме? Господи, наистина съм загубила представа за време. Дадох всичката си сила в това да помръдна, макар и леко клепачите си. Пред претворените ми очи се показа нечия фигура. Кой ли бе това?

- Лондън, миличка! Момиченцето ми! Скъпото ми детенце! Благодаря ти, Боже! Тя започна да отваря очи! Лондън! - мигновено разпознах гласа на майка ми. Тя застана над мен и постави лека целувка върху челото ми. - Детенцето ми! Миличка, толкова се притесних! Кой ти стори това? Моля те, Лонд, кажи ми! Онзи нехранимайко ли беше?! Господи, ако той ти е сторил това, се кълна, че ще го убия! Кълна ти се, Лондън! Ще го убия със собствените си ръце!