INNOCENCE (BG Fanfic with Harry Styles)

*Part thirty five*-''Lost without him''

Стаята все още беше пропита с уханието на скъп мъжки парфюм,който сякаш се всмукваше в ноздрите ми.Всичко ми напомняше за него и за това,че вече го няма.За това,че вече не е с мен.За това,че аз бях тази,която сложи край.

Извадих куфара си изпод леглото и го разтворих.Вътре забелязах сгънат блоков лист.Когато го разтворих,видях рисунката,която беше нарисувала Джаси,първата ми братовчедка.На нея бяхме изобразени аз,тя,майка й,както и моята,а и кучето ми Джесика.В главата ми нахлуха хубави спомени.Лека усмивка се появи върху устните ми.

В края на листа имаше послание,гласящо:''Како,Лондън....много ще ни липсваш.Мама каза да напиша,че те обича.И аз те обичам.И Джесика.И леля също.''Реших да осведомя мама,че смятам да замина.Тя не ми беше звъняла откакто разбра за Хари.Беше обидена,но трябваше да ме разбере.И аз имах сърце,което просто искаше да обича...

Взех телефона си и потърсих номера й.Когато го открих,натиснах зелената слушалка.Очаквах да ми вдигне.Но тя не го направи.Майка ми беше голям инат и трудно прощаваше за грешките,които правех.Но нали за това е живота-да правим грешки,от които после си взимаме поука.Тя не искаше нещата при мен да се развият в посоката,в която се развиха нейните.Искаше да бъда щастлива.И аз бях,докато бях с Хари.Или докато не срещнах Хари...

Започнах да изваждам дрехите от гардероба си.Подбирах ги.Тези,с които вече не се харесвах или които не ми ставаха,щях да дам на Грейс.Когато се сетих за изящното бижу,символизиращо любовта на Джъстин към нея,се натъжих.Напомних си колко нещастна бях без Хари.Без красивата му усмивка.Без онези сладки трапчинки,които караха краката ми моментално да се подкосяват.Без омайните му зелени очи,които ми вдъхваха неимоверно чувство за уют.Сякаш там където беше Хари,се оказваше моят истински дом.Знаех,че трябваше да продължа напред,но,мамка му,беше адски трудно да загърбя всичко,което сме преживяли заедно.Докоснах красивото украшение,което се полюшваше около врата ми.Веднага си спомних за перфектната Коледа,която прекарахме...заедно.Като нещо повече от...познати?Ако изобщо можех да го нарека познат.Той беше моят приятел.Момчето,което ми показа истинското...цялостното значение на думата любов.

Коремът ми се сви от приятната тръпка,която полазваше хищно тялото ми,която се намирах под въздействие на ръцете му.Той знаеше как да ме накара да стена само от едно негово докосване.Влияеше ми по този силен начин.Само и единствено той.Обещах си мислено,че тялото ми няма да бъде докосвано от никой друг освен Хари.То беше негова собственост.Всяка гънка от тялото ми му принадлежеше.Беше белязана от меките му устни.Все още усещах устните му върху моите.Надявах се това чувство никога да не избледнява,защото знаех,че тогава щях да съм загубена.Загубена без него.