Истина или се осмеляваш

Глава 6

*гледна точка на Алекс*

- Аз..съжалявам... - чух го да казва едва-едва.
- За какво? - продължавах да се взирам в него, но сега освен всичко останало, бях и доста изненадана.
- Ами за.. - тръгна да казва той, но телефона ми звънна в същия този момент.
- Да му се не види..точно сега ли намери?! - започнах да се дразня на телефона, без кой знае какъв резултат, докато накрая не вдигнах.
...
След като най-сетне затворих, въздъхнах отегчено.
- Беше баба ми..трябва да се прибера, защото вече започва да се притеснява твърде много... - започнах да обяснявам аз.
- Няма проблем.. - прекъсна ме той и стана, за да ми подаде ръка да стана и аз - ако искаш мога да те изпратя до вас?
- Ами..добре - усмихнах му се и тръгнах да слиза от гаража. Когато слязох нямаше никого - Лизи, Павел, Елинор и Павел си бяха отишли.
- Не се притеснявай за тях - каза ми Дани, явно забелязал притеснението в погледа ми - Могат да се оправят сами. Хайде сега, да вървим.
И отидохме, взехме си колелата и тръгнахме. Не си казахме кой знае какво докато карахме, но все пак стигнахме доста бързо.
- Е, до утре, предполагам - казах му аз, слизайки от колелото.
- Да, ще ти пиша да се разберем към колко часа да се видим, имам ти номера - отвърна ми и също слезе от колелото си, след което го остави на земята и тръгна към мен.
- Ами..добре - казах аз и тръгнах да си влизам у нас, но той ме хвана за ръката и ме спря - К-какво правиш..? - но вместо да ми отговори, той се наведе към мен и ме целуна. Чувството беше неописуемо..обожавам този негов вкус на мента..както и аромата му..и начина, по който устните ни се докосват и как ме кара да се чувствам...и когато най-сетне се осъзнах той се отдръпна, пожела ми лека нощ, и си тръгна, а аз се прибрах. След като оставих колелото си на мястото му и вечерях си отидох в стаята и се замислих да случилото се. Да, определено ще бъде дълга нощ...