Истина или се осмеляваш

Глава 16

*Алекс*

- Я виж ти. - започна да бръщолеви Маргарет.
- Ъм..познаваме ли се? - изгледах я пренебрежително.
- Не.. - завъртя очи с досада - но предполагам, че не би имала нищо против да се опознаем и да ти разкажа това-онова, нали?
- Всъщност имам - усмихнах й се злобно - ..но..какво имаш предвид под 'това-онова'?
- Не ти ли е интересно кое беше момичето, което Даниел харесваше преди 2 години, м? - тя спря за момент за да прецени реакцията ми, но като не откри нищо друго освен привидна незаинтересованот в погледа ми продължи - Виждам как те гледа. Мен никога не ме е гледал така.
Тогава се замислих..как ме гледа? И защо не съм забелязвала? Макар че..като се замисля наистина има нещо като..обич и топлина в погледа му. Не. Не е възможно. Или може би е...
- Къде се загледа, а? Слушаш ли ме изобщо? - гласа на Маргарет ме върна в реалността - Изобщо познаваш ли това момче? Не, нали? Какво има, малката? Езика ли си глътна?
- Стига.. - казах едва-едва - Млъкни! - извикаха след кратка пауза, взех си колелото и тръгнах към нас, без да погледна назад дори за момент. И спрях само за да изпратя съобщение на Даниел, да му кажа, че съжалявам, че съм си тръгнала така и да му кажа ако желае да пише по-късно за да му разкажа какво е станало. Макар че той може и да се досеща..