Истина или се осмеляваш

Глава 22

*Алекс*

Бях напълно погълната от спомените и съвсем бях загубила представа за времето. Когато се отвих и погледнах през прозореца вече ставаше тъмно, затова реших да стана да си направя нещо за ядене.
На излизане от стаята си обаче чух някой да ме вика. Беше Даниел.
- Какво има? - попитах го щом му отворих.
- Как така какво има? - подхвана той - Съжалявам за днес, наистина. По пътя видях съобщението ти и..Маргарет ли ти е казала нещо? Ако е така се извинявам. Виж, трябва да поговорим.
Като чух това просто не знаех нито какво да очаквам нито какво да кажа. Затова просто отстъпих от вратата за да може да влезе и отидохме в стаята ми. Аз седнах на леглото си, а той до мен. Тогава заговори.
- Виж, аз.. Наистина съжалявам за случилото се преди 2 години. Аз.. Наистина не знам как съм могъл да постъпя така. Може би съм го направил заради играта, може би от страх от Павел но.. Няма смисъл да се оправдавам. Аз.. Наистина съжалявам. Не знам как си позволих да те загубя. Така и не можах дали го простя. И.. Имам нужда от теб, Алекс. Ако случайно искаш да бъдеш част от живота ми отново.. Да ми дадеш шанс, какъвто аз не заслужавам наистина бих се радвал да сме отново заедно. Не искам да те притискам.. Само искам да знаеш. Маргарет сигурно ти е казала за момичето, което съм харесвал преди 2 години. Това си ти, Алекс. Не съм харесвал друга от тогава. Излизах с тази отрепка, защото ми повтаряха, че трябва да се разсея с нещо и да те забравя... А аз й разказах колко държа на теб, когато я зарязах. Толкова много съжалявам. И се надявам някога да успееш да ми простиш.
Щом се доизказа аз усетих как сълзи се стичат по бузите ми. Първоначално не знаех какво друго да направя затова го прегърнах силно и след броени секунди го целувах. Не можех да опиша с думи колко се радвах, че ще се го върна..
- Аз.. Разбира се, че ти прощавам. И да, аз също бих искала да сме заедно. Дори.. Дори бихме могли да изпълним..ам..другото предизвикателство на Павел от тогава. Сещаш се..
- Но ти..сигурна ли си? - погледна ме изненадано той.
- Да - отвърнах аз - Вече съм готова. Аз.. Обичам те.
- И аз теб - отвърна ми той, усмихвайки се и ме остави да легна. След това застана над мен и започна да ме целува.

~Край~