Истина или се осмеляваш

Глава 13

*Даниел*

Когато се събудих първата ми мисъл беше, че тя не е до мен. Къде ли е? А аз къде съм? Едва тогава се огледах и осъзнах, че лежа на земята, покрит с одеало. Странно, това одеало не беше тук снощи. И като споменах снощи.. Снощи беше едно наистина уникално и незабравимо преживяване. Но не е сега момента да се губя в спомените. Трябва да намеря Алекс.
Тръгнах да ставам, обаче точно тогава телефона ми звънна. Беше Павел. Какво иска този толкова рано? Не исках да знам и му затворих. Може да почака.
След като станах влязох в къщата, където предполагах, че е Алекс. И бях прав - тя не само беше там, но и танцуваше, правейки палачинки за закуска. Не можех да не се засмея, но се сдържах, защото исках да я погледам още малко без да ме забелязазва. Беше толкова красива.. Накрая не издържах, тръгнах към нея, прегърнах я през кръста и прошепнах в ухото й:
- Добро утро, красавице.
Усетих как се изчервява. Боже, толкова е прекрасна..
- Добро утро и на теб - отвърна ми с усмивка тя, след което се обърна към мен и аз поставих ръцете си върху дупето й. Усетих как й се отрази това, при което се наведох и я целунах. Какво имах да губя? Целувката обаче ми се стори недостатъчна, понеже тя трябваше да наглежда палачинките. Обаче не смятах така лесно да я оставя намира. Както беше с гръб към мен започнах да прокарвам ръце по корема й, спускайки ги все по-надолу, пречейки й да се съсредоточи върху палачинките. Когато ръката ми достигна до слабините й и я натиснах с пръст усетих как едва сдържа стона си и рязко се дръпнах. Нека после тя дойде при мен. Отидох и седнах на масата, очаквайки нетърпеливо закуската, сякаш нищо не бе станало и я наблюдавах как се опитва да възстанови концентрацията си за да приключи по-бързо. Е, очертава се дълъг и интересен ден.