Истина или се осмеляваш

Глава 11

*Даниел*

Бях наистина много изненадан от това, че ме покани да остана. Наистина не го очаквах. И все пак се възползвах от предоставената ми възможност и влязох с нея вътре. Влязохме в нейната стая, където имаше 2 легла и тя се отправи към едното, а аз към другото. Пожелахме си лека нощ и щяхме просто да спим. Не стана точно така обаче. Около половин час по-късно аз все още я чувах как неспокойно се върти в леглото. И тогава знаех какво точно трябва да направя. Станах, взех си одеялото и се запътих към вратата.
- Къде отиваш? - каза сънено тя.
- Ела и ще видиш - усмихнах се, въпреки че не можеше да ме види, понеже беше тъмно, отворих вратата и излязох навън. Оставих одеялото на земята и легнах на него, чакайки я да дойде. Знаех, че е прекалено любопитна за да устои и да не разбере какво съм намислил. И бях прав. Не след дълго тя лежеше до мен и ме гледаше в очите.
- Какво правим тук? - попита, но съм сигурен, че е само за да го чуе от мен, а не защото не знае.
- Ще гледаме звездите, как така 'какво'? - отвърнах й и преместих погледа си към красивото нощно небе. И тя направи същото - загледа се в звездите, а аз не можах да се сдържа и върнах погледа си обратно към нея. Боже, толкова е красива.. И преди да се усетя, вече се бях навел над нея и я целувах.