Истина или се осмеляваш

Глава 19

*Даниел*

Седях и гледах сякаш току що целият ми свят е рухнал. Как изобщо съм могъл да забравя?! Бях бесен на себе си, бях бесен на Павел, бях бесен и на Маргарет.
И все пак се опитвах да подредя мислите си..
Това, за което говореше Павел бе играта, която изиграхме преди 2 години. Тя беше причината да се държа така с Алекс, това бе причината да я нараня така, да я оставя и да се опитам да я забравя като излизах с Маргарет. Как изобщо съм могъл да бъда толкова глупав..че и да забравя това, което ме тормозеше толкова време и за което съм мислил толкова по време на безсънните си нощи.
Е, сега е времето да се пусна по течението на спомените..
Въпросната игра беше на Истина или се осмеляваш. Играхме с Павел, Елизабет и Алекс. Бяхме се събрали и седнали пред къщата на Павел както обикновено и обсъждахме какво да правим. Алекс се бе сгушила в мен, а Еленор в Павел. Тогава всичко изглеждаше толкова хубаво..докато не предложих да играем на Истина или се осмеляваш. Всички се съгласиха, понеже нямаше какво друго да правим така или иначе. И така започна всичко. Първото предизвикателство бе отправено към всички - да не се отказваме от играта до 00:00 часа, каквото и да са ни предизвикали. Тогава погледнах телефона си за да задам таймер. Часът беше 21:01. И всички приехме.
Първоначално всичко вървеше добре, защото предизвикателствата не бяха кой знае какво. Но тогава дойде ред на Павел да предизвика. Той се обърна към мен и това, което каза преобърна живота ми с надолу краката. "Изчукай Алекс или признай, че никога не си имал чувства към нея". Дори не знаех какво да кажа. Аз..просто погледнах плахо Алекс, боейки се да срещна погледа й. Но все пак го направих. И видях колко ужасена бе..знаех, че не бе готова да изгуби девствеността си и й бях обещал да не я притискам. Но знаех и колко ще я заболи ако я оставя.. Затова погледнах телефона си, за да разбера колко време има до 12 часа. Беше 23:55. Никога не съм бил по-ядосан на телефона си. Нито пък на Павел. Седях там и сякаш цяла вечност се чудех какво да направя.. И накрая взех решение. Щях да оставя Алекс с намерението после да й обясня, че съм го направил само за да не я принуждавам да прави нещо, което не иска и че е най-важния за мен човек, а Павел може да си го начука задето ме е предизвикал такова нещо. И ще си получи заслуженото. И го направих. Казах на Алекс, ме никога не съм имал чувства към нея и не мога да я чукам точно поради тази причина. Не можех да я погледна в очите, затова бях забил кръвожадния си поглед в самодоволната усмивка на Павел. И тогава я чух, че плаче. Понечих да я успокоя, но Павел заговори преди мен. "Алекс, предполагам, че искаш да напуснеш играта. Принципно не бих те оставил, но този път ще направя изключение. Единственото ми условие е да не се съмняваш в казаното от Даниел току що. Защото това е истината, мила. Момче, което не може да чука приятелката си? Колко жалко." И тогава тя побягна, а аз моментално станах и понечих да тръгна след нея. Но Павел ме спря, хващайки ме за рамото. "Ако си я искаш обратно ще трябва да я изчукаш без да й казваш нищо за играта. Иначе ще се постарая да не я виждаш повече. Това е последното ми..мм..предизвикателство." И тогава чух телефона си. Вече беше 12 часа. Не знаех дали пребиваването ми в ада вече е в разгара си или тъкмо започва.
Не знаех и какво да направя. Бях бесен. И наранен. Не можех без Алекс. Но не можех и да я изчукам просто така. Особено след станалото. Обърнах се към Павел. Той се усмихваше. След това погледнах и Еленор. Тя ме гледаше съчувствено, но не смееше да каже нищо. Това само ме ядоса още повече и аз ударих Павел.
След като си получих боя изведнъж се сетих. Алекс. Как може да съм толкова глупав?! Да си изгубя времето с оня боклук вместо веднага да тръгна след нея... Не можех да губя повече време. И без да се замисля тръгнах след нея.