*Даниел*
Ох, тази Лизи..как е могла да отиде да ме търси вместо просто да се прибере? Понякога наистина се държи доста глупаво..а и тази Бела..нямала ли си е друга работа по това време? Оф..човек не може ли да получи малко спокойствие? Но както и да е..така поне ще мога за момент да спра за момент да мисля за всичко останало. Маргарет едва ли ще се откаже скоро..само се надявам, да не застава на пътя ми, докато се опитвам да си спечеля Алекс обратно..иначе последствията няма да са никак хубави за никого. И неусетно, докато се бях загубил в мислите си, вече бях стигнал до къщата на Катрин. Само че тях ги нямаше. Пробвах да викна няколко пъти, но без успех - никой не дойде. След това обаче видях някой да се приближава откъм края на улицата..чакай..това колело..не е ли...
- Ъм..здравей - Алекс спря точно пред мен, слезе от колелото и застана до него - Къде са Бела, сестра ти и Картин? Не трябваше ли да са тук?
- Ами всъщност да, но..момент..ти откъде знаеш? - погледнах я аз с любопитство.
- Бела ми се обади преди малко и ми каза, че ще сте тук и ако желая да дойда..така че ето ме - отиде и седна на тревата, няколко крачки вляво от врата на къщата на Катрин - и все пак..къде са те?
- Дошла си тук по това време сама? Ами ако ти се беше случило нещо?! - започнах да издавам притеснението си, но като видях уплахата в очите й се опитах да се успокоя малко - така де..ако решиш да ходиш някъде, където и да било, когато е тъмно, просто ми се обади и ще дойда с теб. Не искам да излизаш сама, а още по-малко пък да ти се случи нещо - довърших аз, след което отидох и я прегърнах, усещайки, че не бе очаквала това.
- Д-добре.. - каза тя след кратък момент на мълчание, след което отвърна на прегръдката ми. След като осъзнах, че няма да каже нищо повече, реших да сменя темата на разговор.
- Иначе си нямам на идея къде са. А и си оставих телефона у нас, тъй като мислех, че ще ми отнеме само няколко минути да дойда, да я прибера и да си тръгна, така че не мога дори да й звънна - въздъхнах - Опитах и да ги викна, но никой не отговори.
- Няма проблем, аз имам телефон - каза тя, внимателно се отдръпна от прегръдката ми и извади телефона си, след което набра номера на сестра ми и ми подаде телефона.
- Да? - отговори сестра ми след 3тото позвъняване.
- Лизи, къде си?
- Дани, ти ли си? У Катрин съм, защо?
- Защото съм пред тях. Хайде, излезте - казах й строго и затворих. Боже, това момиче.. Още преди да успея да върна на Алекс телефона, сестра ми, Катрин и Бела излязоха и се насочиха към нас.
- Лизи, какво правиш тук по това време? Хайде, трябва да се прибираш - наредих й още когато се приближи достатъчно, че да ме чуе.
- Но..аз ще спя у Катрин тази вечер. Обадих се на тати и той каза, че няма никакъв проблем - отвърна ми, след което ме изгледа с милите си очички.
- Но щом това е така, защо трябваше да идвам? - опитвах се да не издавам колко съм ядосан.
- Дани, успокой се - усетих топлата ръка на Алекс да хваща моята - Тя е добре. Няма нужда да се ядосваш..
-
Да, Дани, добре съм - подхвана да обяснява сестра ми - съжалявам, че те притесних така..ако искаш тръгвай, понеже ние така или иначе се бяхме приготвили да лягаме..наистина става късно вече. - довърши тя и аз чак тогава забелязах, че е по пижама. А също така и че останалите не смееха да се намесят, и че Алекс все още държеше ръката ми. И все пак наистина бях ядосан. За какво им беше само да ме разкарват? А и поне да бях дошъл само аз. Ами ако се беше случило нещо на Алекс?
- Хубаво - казах накрая аз - Хайде, Алекс, да тръгваме към вас, трябва и ти да си лягаш - без дори да я изчакам да отговори пуснах ръката й и се качих на колелото си, а тя послушно ме последва. Добре, поне не се инати както обикновено. И оставяйки сестра си с приятелите й, тръгнах с Алекс към дома й.
