Истина или се осмеляваш

Глава 20

*Алекс*

Дълго време не можех да заспя. Затова просто лежах. И си спомнях за онази вечер. Когато след като побягнах плачейки седнах на пейката пред нас, защото не исках да влизам при нашите. Просто не можех. Щяха да разберат, че съм плакала и щяше да се наложи да им кажа какво се е случило. Не можех да допусна това. Затова просто седях там и усещах как сърцето ми се чупи на все по-малки парченца. Боже, така болеше...
И тогава се замислих. Къде бе Даниел всъщност? Наистина ли не му пука? И всичко е било нагласено? За да ме разкара така? Задето не съм готова да му се отдам напълно... Ох..
..
И тогава го видях - той тичаше към нас като едва си поемаше дъх. И изведнъж се почувствах..облекчена? Какво ли става? Защо се радвам толкова, та нали той не искаше да е с мен..
- Алекс.. - думите му ме върнаха към реалността. И аз само го погледнах, не можех да кажа нищо.