Истина или се осмеляваш

Глава 15

*Даниел*

Ох, какво има пак? Сега пък е Маргарет. Какво ли иска пък тя? Първо Павел, а сега и тя. В крайна сметка вдигнах телефона, исках да приключа с това възможно най-бързо.
- Ало. - казах грубо аз, веднага щом вдигнах.
- Някой май е кисел - чу се гласа на Павел. Странно, защо му е да ми звъни от телефона на Маргарет?
- Какво искаш? - сопнах му се аз.
- Как какво? Да не би изведнъж да забрави за всичко и всички щом Алекс се появи? Знаех си, че не си я забравил - огорчението в гласа му бе видимо. След като не му отговорих веднага, той продължи - Ето, видя ли?
- Защо просто не ми кажеш какво искаш? - вече започвах да губя търпение.
- Искам те пред нас след 5 минути. Не приемам 'не' за отговор.
След това ми затвори. Копеле. Иска да оставя Алекс, за да правя кой знае какво с него. С не исках да я оставям..но не можех и да остана. Знаех на какво е способен Павел ако не стане неговото, затова въздъхнах и влязох при Алекс. Намерих я да лежи на леглото в същото положение, в което беше преди да проведа разговора с Павел. Но не можех да я оставя просто така.. Ох, на Павел тъпкано ще му го върна. Качих се на леглото, наведох се над Алекс и я целунах. Нямаше какво друго да направя.. Обаче започнах да се губя в желанието. Както я целувах, усетих и че съм поставил едната си ръка на гърдата й, а другата на дупето й. Не, нямаме време.. Използвах целия си самоконтрол за да се отдръпна и тя ме изгледа озадачено.
- Виж, Алекс - започнах аз, а тя сякаш вече знаеше, че нещо не е наред - трябва да изляза. Да отида да видя Павел, защото ако не го направя..е, по-добре да не разбираш какво може да се случи. Затова..тук ли ще ме изчакаш или ще дойдеш с мен?
Тя сякаш не очакваше това. Мислела е, че просто ще я оставя. Както направих преди. Но аз никога повече няма да допусна тази грешка.
- Ще дойда - каза накрая тя.
От моя страна получи само една усмивка, след което аз отидох да взема колелото си, а тя да се преоблече. Погледнах телфона си - оставаха ми 2 минути. Дано успеем..
...
Успяхме. Стигнахме пред Павел точно навреме.
- Я виж ти кой е тук - каза той, седнал на гаража си, а Маргарет беше седнала в него и му се натискаше. Ами Елинор? Предполагам, че не ми влиза в работата.
- Да, тук съм. Сега просто ми кажи какво искаш - стиснах ръцете си в юмруци, опитвайки се да се успокоя.
- А тя какво прави тук? - хвърли пренебрежителен поглед към Алекс. Видях как тя се получава неудобно и не на място, поради което се намерих бързо.
- Защото аз й казах да дойде.
- Аха - въздъхна той - Е, тогава нека малката госпожичка остане тук с Маги, а ти ела с мен. - по тона му знаех, че нямам право да избор, погледнах извинително към Алекс и влязох в къщата на Павел заедно със самия него.