*гледна точка на Даниел*
След като я оставих тръгнах към нас с намерението просто да се прибера и да остана насаме с мислите си, но явно нямах късмет.
- Охоо, Даниеле. - чух да казва някой. Обърнах се и видях Маги - бившата си приятелка.
- Здравей.. - измрънках й аз за отговор и се опитах да си продължиха по пътя, демонстрирайки й, че не ми се говори, но тя както винаги не разбра намека.
- Как си, сладък? И кое беше това момиче от преди малко, аа? - започна да ми се мазни тя. Ох, как ме нерви понякога..
- Не те засяга - отрязах я аз - А сега ме остави, трябва да вървя.
- Оо, така ли? - продължи тя - Толкова бързо ли ме замени?
- Маргарет, не сме заедно от почти година. Откажи се най-сетне.
- Мм, но все пак все още имаш чувства към мен признай си..
- Изчезвай - казах й и си продължих по пътя, без да се обръщам повече назад.
YOU ARE READING
Истина или се осмеляваш
Teen FictionЕдна игра. Едно момиче. Едно момче. Една история..