Истина или се осмеляваш

Глава 4

*гледна точка на Алекс*

- Е, хайде де, кажи - покани ме Мая - кога за последно се видяхте?
Ох, защо просто не се откаже от това нейно непрестанно любопитство..
- Ами..преди 2 години - отвърнах аз най-сетне и забих поглед в пръстите на ръцете си.
- А, ясно - понякога съм наистина страшно благодарна, че не й казвам почти нищо - я, ето ги, идват.
- Да, тук сме - каза Лизи - здравей, Алекс - тя дойде и ме гушна, а аз просто стоях и..я гледах - отдавна не сме се виждали - каза накрая и се дръпна, за да ме погледне в очите.
- Ами да, мина доста време - усмихнах й се аз и аз загледах в очите й. Има наистина доста интригуваща решителност в погледа й..
И докато се усетя Дани беше дошъл и беше седнал до мен. Осъзнах го чак когато ни прекъсна:
- За какво си говорите?
- А-ами.. - изчервих се аз отново.
- Говорихме си за това, че мина доста време откакто се видяхме за последно, бате - спаси ме от неудобното положение сестра му.
- Ахаа - усмихна й се лукаво той, след което се доближи до ухото ми - обичам когато се изчервяваш така.. - прошепна и леко близна ухото ми, след което се отдръпна, а аз се изчервих още повече.
- Е, какво ще правим сега? - обърна се той към останалите, но никой не му обърна внимание, понеже всички разговаряха помежду си. - Ехоо? - той направи още един опит да привлече вниманието им, но отново без успех. Накрая аз не издържах и се засмях.
- Охоо, смешно ли ти е? - погледна ме лукаво той.
- И какво ако ми е? - отвърнах през смях.
- Ще видиш ти.. - той прехапа долната си устна и ме хвана за ръката, след което ме дръпна да стана.
- Ии какво точно ще видя? - подканих го аз.
И той не ми отговори. Само ме изгледа мръснишки и ме поведе към гаража на Павел.